И втория - какво е метаноя?

Не мога да се удължа да не пиша и за това. За мен метаноя излиза извън сентенциите, но е втях. Това е едно самопризнание пред себе си "какъв съм всъщност", като в пълнотата си не оневинява прикриването на слабостите и недостатъците ни. Най-лесно е чрез 7-те смъртни. До колко съм подвалстен на тях? Кой от тях най-много ми вреди, искам да го задоволявам и ми причинява болка ако не го подхранвам?

Метаноята е обръщане на ума или начина на мислене.Преосмислянето, работата върху Зоната на Комфорт, задаването на новите и параметри, отърваването от така наречените пороци. Признаване на грешките от миналото, на вредните навици и постъпки изобщо, истинската метаноя не може да не поведе човека по нов Път.

Веднага след това се вижда и процесът, за който говорихме, защото метаноята променя битието.

Не става за един ден, но мога да ти кажа, че лесно бих я сравнила с работата на метаболизма, ако трябва да използвам за пример физически порцес. Когато човек започва нов режим на хранене, трябва да промени много неща, дори и отношението си към храните. В първите дни няма ефект и изглежда безмислено. След това зяпочва да губи тегло, като в началото губи повече телесна маса, а после все по-умерено до достигане на желаното тегло. При по-пълните хора (алегорията е за по-натоварените със 7-те) губенето на маса е по-голямо в началото от това на по-леките. Да кажем по-пълният ще свали 10 кг- в първия месец, а по-слабият не повече от 5. Накрая на режима всеки ще се чувства много добре в новата си кожа. И започват промените - комплименти, дрехите стоят по-хубаво, леко е на душата и на краката - точно за такива полезни събития говорих преди малко.

Новата ментална Зона на Комфорт, точно като новото тяло, сякаш повлича със себе си цял низ на приятни, направо благословени случки. Нищо общо с предходното затормозено състояние на човек борещ се да натъпче суетата, алчноста, завистта, да задоволи мързела и лакомията... съответно виждащ предимно негативите и пораженията от дискомфорта в уж удобното си Его.

С времето започнах да разглеждам Библията като учебник/пътеводител за Принципа. Колкото повече се вглеждам и препрочитам текстовете, толкова повече се удивявам, как цялата структура е списвана за Принципа и Неговите прояви. Съответно е и свидетелство за самия Принцип. Да го кажа по-друг начин - обяснява как действа върху нас Той.