"""Господ е казал 'помни съботния ден за да го светиш' и то тая заповед е по-напред от например 'не убивай' се вижда колко важно е почитанието на определени 'дни.'"""
Питах адвентисти да ни покажат поне един стих - до бягството на евреите от Египет (до Божията помощ за освобождението на евреите от египетското робство), в който Бог да е заповядал на старозаветните патриарси такава заповед:
Ако 5-та заповед от Декалога (за почитането на родителите) е единствената заповед с обещание: "за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята", - то заповедта за съботата е единствената заповед с ДОПЪЛНЕНИЕ_ПОЯСНЕНИЕ – Господ я дал изключително и само за евреите по конкретен повод : с п о м е н за избавлението им от египетско робство.
“и п о м н и , че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, ЗА_ТОВА и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш).” (Второз., 5:15).
Конкретният повод, както се вижда съвсем ясно, е спомененът от избавлението на евреите от Египетското робство.
Ние, новозаветните човеци не сме били н и к о г а под египетско робство, за да си спомняме за него и, поради това (затова), да пазим съботата. Христос като възкръснал от мъртвите избавил човечеството от едно много по-страшно робство – от робството на греха, проклятието и смъртта. Това би трябвало да помним, и да не забравяме никога великият ден на Христовото Възкресение, който бе - и, Е - неделя, а не събота.
И тъй,
Съботата била чисто еврейски празник, ознаменувала избавлението на еврейският народ от Египетското робство. Затова в Новия Завет, тя трябвало да отпадне. На нейно място било необходимо да изгрее нов ден, който да е валиден за в с и ч к и християни от всички народи. Тоя ден не е могъл да бъде друг, освен неделята –
Денят на Светлото Христово Възкресение.
И нека славим и се покланяме на самото Събитие, а не на неделния ден, който без него - без Светлото Христово Възкресение, сам по себе си е мъртъв.
" Христос заличи с учението съществувалото за нас (т.е. съществувало за евреите) ръкописание , (т.е. Стария Завет) което беше п р о т и в нас и което Той взе от средата (бидейки Сам изпълнител на Стария Завет) и го п р и к о в а на кръста (т.е. "архивира" го за да остане в своето си време); . . . И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота ( т.е. никой да не осъжда новозаветните за това, че не изпълняват старозаветните заповеди ): това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос. " (Кол.,2:14-17)
Редактирано от tri-9084 на 09.05.16 22:35.
|