|
"Веднъж при св. Антоний отишъл някой и му казал, че еди-кой си е много добър монах, свят е! Аха, браво! – казал св. Антоний. Искам да го видя що за човек е. Веднъж този монах отишъл при св. Антоний, който започнал да го подценява, скарал му се, нарекъл го ленив, егоист. Внезапно другият започнал да се гневи, да хули, да се сърди и св. Антоний си казал – ето колко е свят. Веднага щом го подразних малко и му казах няколко неща, нищо не остана от светостта. Една забележка му направих. Той се обърнал и му казал: отче, да ти кажа нещо! Ти приличаш на едно село, в което всички къщи отпред са боядисани, прекрасни, фасадата на селото е съвършена и който го види, на пръв поглед изглежда образцово, но отзад влизат крадци и разбойници и го опустошават и разграбват. Имаш фасада, изглед, че си добър, но сега показа, че в теб още живеят страстите, че не понасяш нито една забележка, че още не си познал смирението. Св. Антоний не му се скарал, а просто го приземил: не ти правя забележка, но да знаеш, че едно е какво казват другите за теб, а друго е какво всъщност си. Искаш ли да знаеш истината? Това е истината. Истината се проявява, когато стане някаква разпра с брат ти, когато някой засегне твоя егоизъм, когато те подразни малко, развали твоите планове, там ще се види дали ще проявиш благост и любов. Естествено към другите проявяваш благост, защото всички са добри и свети, когато те хвалят и ти харесва така.
Животът се оценява, когато другият ти се скара, унизи, обиди, отхвърли, стовари нервите си върху теб. Разбира се, ако ти ме обичаш и аз те обичам, е нормално да се разбираме добре. Въпросът е крадците да не откраднат съкровището на душата, която има свято смирение, в което е и тайната на духовния живот..."
, АРХИМ. АНДРЕЙ (КОНАНОС)
|
Веднъж при св. Антоний...
()
