Понеже другата тема е преминала на втора страница вече и макар да е своеобразно разводнение на тукашните Вълчанови душевни терзания, иска ми се за сетен път да се върна на въпроса за МОЩИТЕ.

Все още съм в недоумение пред факта, че един от съществените (ако ли не и най- най желаният) актове при традиционна канонизация в Православието е пренебрегнат, ставайки същински прецедент.

Миналата седмица отново имах ужасяващото вълнение да видя огромния сандък = пощенска кутия за писма до Архиепископ Серафим, както и огромното стечение на народ, пишещ своите телеграми до небесата, пренебрегвайки най-кощунствено Литургията, отслужвана в същото време. Смути ме идиотщината да няма икона на новоканонизирания в криптата. Необяснимо защо са окачили над гроба някакъв си портрет, който е без нимб. Сякаш руската църковно-дипломатическа мисия свидетелства за свои съмнения в светостта на сънародника си.

Като цяло - тъжна и срамна история! В криптата, в която се покоят мощите на светеца, цари пословично езичество и насаждано християнско кощунство по отношение на най-великото от тайнствата и чудесата - ЕВХАРИСТИЯТА.

Колкото до мощите, вчера намерих противоположна история "руски патент". Руснаците са хора на изумителните крайности.

Във Франция е канонизиран напълно забравеният руски свещеник Александър Южински (Медков). Премествали костите на покойните руснаци от местното гробище и открили тялото на свещеника нетленно. Тогава решили да търсят чудеса и материали за канонизацията, специалитет на Цариградската патриаршия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите