Наско,

Тази история започна много да прилича на притчата с монасите, жената и реката.

Изкарах мандата си точно за времето, за което се бях цанила, по начина, по който аз като модератор съм виждала как е редно да се държат юзерите. Предадох щафетата и тръгнах по Пътя си. Ти обаче защо още я носиш в сърцето си "тази жена"?

Знаеш ли колко по-леко щеше да ти е през тези години ако само я беше оставил да си отиде? Приличаш ми на онзи млад монах, който пита ли пита другите, защо са пренесли жената през водата и отговорът им, че те отдавна са забравили вече за нея и вървят по Пътя си, кой знае защо не те удовлетворява.

А по конкретния въпрос: на този етап не е моя грижа дали ще вдигаш теми или не, след като нямам никаква отговорност пред когото и да било (раздразнени от флуд клубари и администрация). Да не говорим, че отдавна не пиша често в дир.бг. Решението дали да вдигаш ще е твое, а дали да заключват е на други модератори - аз не съм "тук". Но ти ако искаш и мислиш, че това е "добро"!? за теб - носи ме в сърцето си още.

По често си припомняй следното - всяка власт (била тя и за час) е от Бога. Дали ще разбереш защо го казвам в тази връзка е плод на решението ти и от него зависи багажа, който ще влачиш по време на Пътуването си - носиш ме/пускаш ме. Със сигурност обаче без мен в сърцето и товара на стари теми в душата ще ти е доста по-леко.

Пиша ти с най-добри чувства, защото както споделих: вече знам.

Редактирано от zimbra на 04.05.16 17:06.