Искам и аз да кажа нещо лично.

През последните години търсенията ми, които отидоха отвъд наученото тук ме убеждават, че никоя значима, особено ако е повтаряща се, не е просто така...случайна. Тимотей казваше неща, срещу които дори яростно съм скачала, защото са били против всяка "здрава логика". Но против "здравата логика", такава каквато я виждах тогава. И в това е бил замисълът на срещите ни тук.

Тимотей си бе избрал роля на проповядващ Истината така както я осмисляше и интерпретираше той. Сега, след новия опит, който придобих и новите откровения, които получих разбирам следното - той каза тук някои неща, които звучаха налудничаво зя някои от нас само защото не е имал по-добър способ да ги изрази. Искам да кажа, че е изключително трудно да се борави със Словото и често искаме да обясним, да изкажем едно, а другите разбират нещо съвсем различно. Новият поглед който придобих ми разкри пределно ясно факта на "неудобните" му прозрения.

Но още навремето ми направи впечатление, че не може ей така да се разпалвам от някои неща написани от някого, а в последствие те да се запечатват и като индикатори да изкачат там където човек най-малко очаква. Сега вече знам защо: Тимотей е бил по-напред в прочита на текстовете в друг ракурс, който с времето намирам за все по-правилен и по-правилен. Опитът и наблюденията само потвърждаваха дори "страшни" неща, които той твърдеше. Вече знам, че не са страшни, а че просто така е устроено всичко и колкото и да не ни харесват много от "истините на Тимотей": така работи Светът. Единственият начин да променим събитията в наша полза е да се променим ние самите, което той неуморно повтаряше.

Тимотей твърдеше, а това бе оспорвано от мнозина тук включително и от мен, че всяко събитие е урок и знак. Твърдеше го настървено, понякога дори звучеше грубо и нелепо. Казваше, че знаците предшестват, че са последствие и същевременно спътници. Звучеше така да се каже "езотерично", сякаш в разрез с текстовете, еретично дори, но само защото вадехме цитат след цитат от контекста, за да му опонираме. Ако по-малко се занимавах с избора му на деноминация и повече с интелектуалната част от изказванията му, то пак нямаше да го разбера тогава. Но мога да твърдя, че сега разбирам много добре какво се опитваше да каже в много от своите "поучения". Но има време, има Провидение...

Много истини когато са поставени като пряко твърдение, звучат необосновано. В момента съм наясно, че когато човек открие топлата вода не е в състояние да обясни на останалите нито как я е открил, нито какво е топла вода. Колкото и да го иска, колкото и да се старае. Тимотей твърдеше, че я има тази топла вода, без да може да я опише защото опитът с нея е строго индивидуален. Ще го кажа така - Тимотей не се срамуваше от своите житейски занимания защото благодарение на тях бе събрал прозренията си. В последствие много от моите се препокриха с неговите, което бе удивителна изненада за мен. Ако сега имах възможността отново да говорим по някои стари теми, където съм спорила до зори за обратната гледна точка, вие също бихте се удивили как вместо спор бих подкрепила негови становища.

Сега знам и защо бе така ревностен в неговите си посоки. Вече го разбирам, но нямах възможността да му го кажа. Вярвам, че той е живял с мисълта, че все пак някой ще го разбере, че нещо ще научи и от него. За това пишеше писмо, след писмо...но думите все не стигат, индивидуалното понякога не може да стане общо, изразите са двуполюсни...

Е, скъпи ми Тимотей, колкото и да ти е чудно, сигурно се усмихваш доволно докато от Там четеш това (което и искам да е така) и Аби вече знае за "топлата вода".

Почивай в мир, благодаря ти, че бе така откровен
и както каза Наско:
Слава на Богу за всичко!


ПС. Наско, моля те ако отидеш прошепни му, че "Аби вече знае".
Той ще разбере.

Редактирано от zimbra на 04.05.16 00:39.