|
Благодарение на теб сега разбирам, че на 7-ми май ще бъде погребан на старите гробища в Свищов, а преди това - опело, в манастирската църква "Свети апостоли Петър и Павел", което ще започне в 10 часа.
. . .
Имах щастието да уча в СА "Д.А. Ценов" гр. Свищов, точно във времето на тоталитарния режим и да я завърша в самото начало на демокрацията.
С Тимотей се запознах в края на 90-те, в един интернет християнски форум, когато още нямаше тукашните клубове и когато все още бях не дотам осъзнат търсещ.
В онези години беше привилегия да имаш достъп до Интернет - помня, че по време на първата ми ел. поща си пишехме на латиница, понеже да се пише на кирилица тогава бе невъзможно. Така започнаха личните ни контакти, виртуални, без дори да сме се виждали дори и на снимка. След не много време се видяхме лице в лице.
Тогава, след тази среща, се убедих окончателно, че Тимотей е обладан от ревност не по разум - болест, която и мен ме бе заразила и която ме накара да залитна . . . Но, спирам дотук
Вярвам, че Тимотей се промени и си отиде от този свят като човек с трезвена съвест, за което слава на Бога.
Ще споделя нещо лично. Преди не знам колко години (някъде, може би около 2007-2008) , сънувах сън, и след това още 2 или 3 пъти (същият сън) - оказвам се по някаква причина в Свищов, но в съня си знам, че не съм студент, а като човек вече отдавна завършил. И, някак си се срещаме с Тимотей, а той ме води в един храм, който аз никога не съм виждал, дори и чувал.
До днес.
Ех, брате Тимотее, не преставаш да ме изненадваш. Този път. . . Този път, е за слава Божия. Амин.
Слава Богу за всичко.
|