Колко смутни времена предстоят за Църквата Христова!

Откровено казано, не очаквах подобна реакция от Синода на БПЦ-БП. Положително съм изненадан и от двете последни значими синодални решения, представени възможно най-авторитетно -

1) забраната за клирици на БПЦ-БП да участват в телевизионното предаване и

2) СИНОДАЛНОТО РЕШЕНИЕ по отношение на проикуменическия предсъборен документ.

Синодът на БПЦ-БП, обвиняван в мудност, показа образцова организираност и авторитетност по два твърде важни въпроса. Колкото до предстоящия събор, формулировката, че това синодално решение е неотменно, може само да радва. Остава да видим доколко българската съборна делегация ще отстои своята позиция, тъй като за момента само Синодът на БПЦ-БП от официалното православие намери твърдост да разгледа с нужната сериозност немаловажния съборен въпрос и да даде великолепен урок на двете огромни поместни църкви, претендиращи да са "Втори Рим".

На срещата в Шамбези Московският и на цяла Русия патриарх Кирил наложи мнение, че предстоящият събор ще приеме един документ, ако всички поместни православни църкви са съгласни. С др. думи казано, ако само една единствена БПЦ-БП отстои синодалното си решение, то документът не би трябвало да се приема и това ще е колосален удар за икуменистите, които задкулисно готвят да провъзгласят обединението с Ватикана.

От проведени разговори тези дни констатирам с особена тревога, че една огромна част от българската църковност изявява желание за обединение с римо-католицизма. За съжаление, това не са площадни приказки на този и онзи, а авторитетни духовници извисяват глас за безпринципно вероотстъпническо обединение и дори порталът "Двери" полага подчертани усилия да възкресява вероотстъпнически "богословски" съждения на мастит български протопрезвитер по въпроса.

Дано администрацията на портала "Православие Бг" се засрами от наименованието и не се изсили да приглася на портала "Двери" в тази вероотстъпническа кампания, целяща да разклати устоите на Църквата Христова, която от догматична гледна точка е ЕДНА не толкова по силата на административното си единство, колкото по силата на неувреденото вероучение.

Лично аз се утешавам единствено с думите на Московския Светител Фиралет Дроздов, който казва, че колкото разстоянието между Православието и римо-католицизма се скъсява, толкова стената на разделението става по-висока и непреодолима.

С това не искам да кажа, че не бих приветствал евентуалността към сближение, но то трябва да е ПРИНЦИПНО и с нищо да не увреди вероучението на ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА.

Братската ми препоръка към партизаните за безпринципно обединение е да не забравяме урока на историята. Някога, при нашествитео на турците, Константинопол заради териториалната си цялост загуби главата си. Точно такова нещо очаква бъдещето на видимата църковност без благодатта на Св. Дух.

Незнайно защо агитаторите, че разделението не е догматично а по силата на човешки капризи, не упоменават всеизвестното видение на огнения стълб, издигнал се от Константинопол към небесните висини при подписването на унията.

Да се надяваме, че решението на Синода на БПЦ-БП ако не възпре всеобщото отстъпление от истинското Православие, то поне ще го позабави с десетилетия за да имаме време за покаяние.

Смутните за вярата времена и последствията от тях са неизбежни. Светът лежи в зло и не иска да се изправи за да служи на Бог в дух и истина.

Редактирано от Prokimen на 23.04.16 22:09.