Четох и препрочитах житието както на български, така и на руски. Двете са идентични. Две неща остават за мен неразбираеми.
1) По какви причини е наречен "равноапостолен". Той не е благовестил толкова християнството, колкото си е рекламирал виденията и откровенията. С всичкото ми уважение към личния духовен живот на св. Козма, не виждам абсолютно нищо равноапостолно, както и кой знае какво изключително, за да не казвам душеспасително в житието му. Светостта е едно нещо, а полезността за другите - съвсем друго нещо.
Стойността на едно духовно поучение се измерва в светлината на Св. Писание. Препокриват ли се приказките на някой с текстовете от Писанията и доколко виденията му предразполагат към покаяние и благочестие.
2) Не разбирам защо толкова е нашумяло името му през последните години. Според мен, причината ще да е единствено заради мегали гръцката му идея, че Турция ще падне и че гърчулята ще си възвърнат храма "Св. София". Друг въпрос е откъде ще намерят толкова много туристи да напълнят пространството й.
Според моето прескромно мнение, житието в този си вид не е нещо кой знае какво, че да заслужава някакво изключително внимание. В съветския период, Москва е била пренапълнена с юродиви предсказвачи и живи светии. Дядо Ви Козма ряпа да яде пред подвига и чудесата на една само неизвестна в България юродстваща схимонахиня Олга Ложкина.
Намирам житието по-скоро за недушеполезно, защото освен видения и предсказания, не виждам нищо душеспасително като призив за покаяние, например. Алфата и омегата на християнския живот е ПОКАЯНИЕТО. Всичко останало, ако не е от лукавия, то е най-вече "ала-бала" както св. Козма сам го е казал. Определено намирам житието като едно голямо "АЛА-БАЛА"
В отговор на:
Както и апостолите, той се е удостоил да приеме мъченическа кончина, както тях е притежавал пророчески дар. Известни са около 200 пророчества и всичките те или са се изпълнили, или очакват своето изпълнение.
Тези приказки ми приличат на дрънчене на ръждясала тенекия. Откога мъченичеството е приравнено с равноапостолството и защо в такъв случай да не са равноапостолни всички мъченици, а само един грък, чиито видения влезли дори и в книжата на мохамеданите? Българската Калиакра е милион пъти по-равноапостолна. Никаква логика в агиографското празнословие. Само това е достатъчно за да се минира доверието към цялото житие.
В отговор на:
Достоверността на пророчествата е доказана. Като историци, ние преди всичко, се опираме на писмените източници, основно от по-ранно време – края на XVIII – началото на XIX столетие.
Как ще са достоверни, след като няма нищо написано от самия него? Откога селските спомени и преразкази са придобили историческа научна достоверност?
В отговор на:
Пророчествата са били и остават ръководство за действие – или за всички хора, или за жителите на едно или друго населено място, където той проповядвал.
Кого в България ръководят прословутите приписвани пророчества? Прочествата му не са абсолютно никакво ръководство за духовен живот, а по-скоро опит за сплашване от предстоящите ужасии. Кой от прочелите житието се е умилил и благодарение на житието е отворил нова духовна страница в живота си? Че един български преп. Паисий Хилендарски с неговата нищо и никаква историйка е далеч по-полезен, отколкото виденията на св. Козма, иже нарекомый "равноапостолний".
В отговор на:
Той е говорил за Божествено просвещение. Освен начетеността е необходимо духовно знание, което се достига чрез опита от църковния живот.
Този пасаж е образец на "ала-бала" или чиста проба стерилни псевдохристиянски дрънканици. Как е възможно от преразказването на житието му само човек да се просвети с Божественото Откровение в Писанията, а не в селското чешене на езици?! В житието му не намерих никакво библейско обяснение и откъде накъде ще се говори за начетеност, след като по нищо не личи да я има такава?
Остава да приемем, че всеки, трудещ се да цитира виденията на св. Козма е образец на "божествено просвещение" или неграмотност "православен патент".
Житието в този му вид го намирам за едно голямо НИЩО и напълно губене на време. Жалко, че претенциозните гърци не са намерили някой като Серафим Чичагов да напише житие като това на преп. Серафим Саровски, да речем.
Житието и подвигът на преп. Нил Сорский е със светлинни години по-душеспасително и духом възвисяващо, но кой го е чел и преразказва? Винаги евтините дрънканици са по-ценни за непогрешимите православни люде или както дядо Ботев го е казал съвсем на място - скотове.
Определено мисля, че е позорно някой пишман християнин да не чете редовно Евангелието, а да си губи времето с такива недоброкачествени текстове и да се сили да проглушава света с виденията на този и онзи "равноапостолен". Това си е евангелското "гъделичкане на слуха".
Никой не говори за същинското божествено просвещение на преп. Теодосий Търновски, за българските исихасти или за св. Патриарх Евтимий, за цялата Търновска книжовна школа, чието дело е ликвидирано с реформата на руския патриарх Никон. Време е неразумният, израждащ се духовно българин да спре да чете гръцки щуротии и да опознае духовния подвиг на собствените си духовни стълбове. Проповедническият труд на един Софроний Врачански е сто пъти по-равноапостолен от приписвания труд на св. Козма.
Редактирано от Prokimen на 14.04.16 20:59.
|