Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 14:54 02.12.21 
Клубове/ Религия и мистика / Православие Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема И за малкото, и за многото...
Автор nabludatell42Модератор ()
Публикувано07.04.16 17:42  



Благодарност към Бога и за малкото, и за многото

Св. Паисий Светогорец

Някои казват: “Вярвам, че Бог ще ми помогне”, а в същото време гледат да натрупат пари, за да не се лишат от нищо. Такива хора се подиграват с Бога, защото не доверяват себе си на Бога, но на парите. Ако не спрат да обичат парите и да възлагат надеждите си на тях, няма да могат да възложат надеждата си на Бога.
Не казвам хората да нямат никакви спестявания в случай на нужда, но да не възлагат надеждите си на тях и да не им отдават сърцето си, защото така забравят Бога. Който прави свои планове, без да се довери на Бога, а след това говори, че такава е Божията воля, той “благославя” делото си по дяволски и постоянно се измъчва.

Не сме осъзнали Божията сила и доброта.

Не оставяме Стопанина да ни ръководи, затова страдаме.

На Синай, в постницата на света Епистимия, където живеех, водата беше крайно оскъдна.

На около двайсет метра от постницата, в една пещера имаше камък, от който течеше капка по капка. Бях направил едно резервоарче и там за двайсет и четири часа се събираха около три литра вода. Когато отивах да донеса вода, слагах тенекиената кутийка да се напълни, а през това време си казвах акатиста на Света Богородица. Намокрях малко челото си с ръка, защото това ми беше полезно (един лекар ми беше казал да го правя), взимах малко вода за пиене, а в една друга кутийка – за птичките и за мишките, които живееха при постницата. Тази вода използвах и да изпера някоя дреха и въобще за всичко. Каква радост и каква благодарност чувствах за малкото вода, която имах! Отправях славословие, понеже имах вода! Когато се върнах на Света Гора и живеех някое време в Иверския скит, там имаше много вода, понеже мястото беше слънчево. Имаше един голям резервоар, който се пълнеше и водата преливаше отвън. Измивах си и краката, и главата, но… бях изтървал себе си. На Синай очите ми се насълзяваха от благодарност за малкото вода, а в скита изгубих това чувство поради изобилието на вода. Затова по-късно отидох да живея на около осемдесет метра по-настрана и там имах един малък резервоар за вода.

Как човек се изтървава, как губи себе си, когато е налице изобилие!

Трябва изцяло да оставим себе си на Божия промисъл, на Божията воля и Бог ще се грижи за нас.

Веднъж един монах отиде да извърши вечернята на място извън килията си. По пътя намери една бяла гъба и благодари на Бога за рядката находка. Реши на връщане да я откъсне и с нея да вечеря. Помисли си: “Ако мирските хора ме попитат дали ям месо, мога да им кажа, че ям всяка есен”. На връщане намери гъбата наполовина – някакво животно я бе счупило. Каза си: “Явно толкова трябва да изям”. Взе го и благодари на Бога, че е промислил за него половин гъба.
По-натам видя още една половинка от гъба и се наведе да я вземе, за да допълни вечерята си, но понеже беше развалена (може би беше отровна), остави я и отново благодари на Бога, че го е запазил от натравяне. Отиде си в колибата и изяде половината гъба. На другия ден, когато излезе навън от колибата си, какво да види! Всичко наоколо бе пълно с хубави гъби – и той благодари на Бога. Нали виждате: благодари на Бога и за цялата гъба, и за половината, за добрата и за развалената, за едната и за многото.

Благодари за всичко.

Добрият Бог ни дава изобилни благословения и винаги действа за наше добро. Всички блага, които имаме, са Божии дарове. Той е сътворил всичко така, че да служи на създанието Му, на човека,
всичко да се жертва за човека – от животни и птици, големи и малки, до растения.

Дори и Сам Бог принесъл Себе Си в жертва, за да избави човека.

Нека не бъдем равнодушни към всичко това и да не Го нараняваме с голямата си неблагодарност и безчувствие, но да Му благодарим и да Го славословим.

Из кн.Духовно пробуждане
Слова Том 2

Редактирано от nabludatell42 на 07.04.16 18:07.



Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.