E този човек вече наистина не мисли, какво говори. Изкарва страховете, като по- силни от светлината - което дори и логически е несъстоятелно. Тъкмо нетварната светлина е окончателния лек за умопомрачението на душата - мракът не може да се избута, че псоле да се приеме светлината, а самото присъствие на светлина, отнема мрака, отнема болестта, объркването на душата. Няма такова нещо "различно преживяване" - абсурдно е да се изкарва диаметрално противоположно преживяване на светлината т.е. като ад и рай. Може да се каже, че адът е липсата на светлина, раят е присъствието й - също и, че страхът е липса на светлина, че е следствие от неведението.

Примерно - нещо по- обичайно и разбираемо. Ти и аз, сме болни от една и съща болест - без значение коя. Отиваме на лекар, приемат ни в болница, лечението започва - накрая и двамата сме излекувани, ала ти преживяваш по- коренно различен начин, оздравяването ти от мен, и двамата сме излекувани, ала единия не баш ..... е, колко смислено е това? Няма знаение какво е твоето вътрешно разположение, няма значение каква е болестта - състоянието на здраве е едно и също. Каквото и да е било вътрешното ти разположение, то тъкмо нетварната светлина променя състоянието на мрак, на ад, в състояние на рай, на блаженство.

В противен случай, излиза, че твоя страх, твоята заблуда, твоята болест е по- силна и могъща от светлината - с което пропада целия замисъл на християнството.