Този човек разсъждава смело и открито, вероятно за това има доста разумност в изказванията му - при повечко наблюдателност, ще открие и някои пропуски, които прави.

Духовното здраве не е някаква даденост. Ние трябва да го търсим, да се стремим към него

Напротив - здравето е даденост: духовно, телесно, няма значение. Естественото състояние на съществуването изобщо, това е здравето - болеста е неестествено състояние. Човек се ражда духовно здрав - но се ражда в един духовно болен свят,. А когато си в среда на епидемия, то вируса най- вероятно ще зарази и теб.

А инак - все пак по казуса на темата. Наистина е прав в съвета си - и не, че има опасност, а да потънеш в спомени не ти мърда. Да речем гладен си - няма проблем, яж, нахрани се. Но, ако непрекъснато мислиш за храна, тогава това е маниакалност, това вече е болест. Нормално е, когато си гладен, да се нахраниш и да приключиш с това, но проблема, който се явява е, че хората никога не приключваме с нищо и всичко потъва в ума.
Жената на Настрадин Ходжа се разболяла и я оперирали. Била се прибрала от болницата преди няколко дни, когато го попитали:"Как е съпругата ти? Възстанови ли се вече от операцията?. А той отговорил:"Не - още говори за това".

Ако продължаваш да говориш и да мислиш за нещо, то ще продължава да съществува. Като дори ще бъде още по- опасно, тъй като тялото ще се възстановява, но умът ще го върти отново и отново, до безкрай - тялото се възстановява, но не и умът. Същото - ако подтискаш глада в тялото, той ще отиде в ума. Проблемът не е бил решен, дори не е бил и изхвърлен, а просто е натъпкан навътре. Без значение, какво се подтиска, то винаги потъва до корените. Тогава умът съвсем логично ще заяви, че ако не успяваш, нещо не е наред, не полагаш достатъчно усилия,така че започни да полагаш още повече - "помни още по- добре и старателно греховете си". Ами не - това не просто, че не помага, ами и вреди.