Има едни строфи на Т. С. Елиът с огромна значимост - всичките му стихове са значими, но тези имат връзка с това, което ще споделя.

Ние сме празните хора
Ние сме препарираните хора
Подпряни един о друг
С глави пълни със слама. Уви!
Сухите ни гласове, когато
Шепнем заедно
Са тихи и безсмислени
Като вятър в суха трева
Или като плъхове, бягащи върху строшени стъкла
В нашия сух килер
Фигура без форма, сянка без цвят
Парализирана сила, жест без движение
Тези, които преминаха
С открити очи в другото на смъртта Царство
Помнете ни - ако въобще - не като загубени
Насилствени думи, а само
Като празните хора
Като препарираните хора

Докато човек не признае своето нещастие, докато не признае своето страдание, докато не признае хилядите окови и затвора, в който се намира, докато не признае празнотата, която го изпълва отвътре - тази негативна празнота - дотогава няма как да стъпи на духовния път. А дори и една крачка, само една крачка да направи по духовната пътека, има в пъти по- огромна стойност, отколкото да обикаля из всичките лабиринти на ума, защото религията - а не умствените построения - представлява истината. А истината е благодат. Истината е единственото възможно съдържание - всичко друго е празно.

Светците, които упоменава митрополита, не съм ги чел, а така извадено от контекста ми е невъзможно да разбера, какво са визирали с укорите си.

Едното ми предположение е, че са имали предвид да се зачита свободата на другия - може да зачиташ всичко друго, но ако не зачиташ свободата, то тогава твоето зачитане няма никаква стойност, защото човекът, това е неговата свобода. Ако се опитваш да отнемаш свободата му, ако я накърняваш, то това означава, че се опитваш да го убиеш, да го унищожиш. А свободата е изконно право на човека, дадено му от Бог - дори и Бог зачита човешката свобода. Имам познати и приятели, които са християни, други будисти, трети йоги, четвърти атеисти, пети езичници и не един път ми се е приисквало да ги откъсна от лапите на убежденията, които са си изградили, но съм се спирал, не защото ми е невъзможно - напротив, знам как - а защото виждам, че с подобна постъпка, ще отнема свободата им. Примерно преди години, едно момиче от компанията, се повлече по секти и загази наистина дълбоко - идвали са хора при мен, да ме склонят да поговоря с нея, защото те знаят, че съм способен да я разубедя, но те така и не разбраха защо не се съгласих, те не разбират, че това, което ще се случи е просто смяна на едни окови с други. А оковите са си окови - такива, онакива, разликата не е съществена. Тя си го е избрала, тя си носи кръста и няма друг начин - просто битието е такова, че няма друг начин. Аз, ти, родителите й, роднините й, целия свят може да не е съгласен с нея, но - това си е нейната свобода. А ако си свободен човек, ако осъзнаваш, че си свободен човек, то няма как да не зачиташ свободата на другите, защото ще знаеш, че това е най- висшата ценност, ще знаеш, че това те прави жив, а не дишането. Човек може и да диша, но това не означава, че живее - може и да не диша, но това не означава, че не живее. Така, че укорът е в смисъл, че най- напред ти не си осъзнал своята свобода, което е и причината да не зачиташ свободата на другия т.е. не става толкова въпрос за другия, за отношението към другия, а става въпрос за теб, за отношението към теб, към твоята душевност.

Другото предположение, което мога да направя е, че са имали предвид тъкмо вярата - чистата вяра, а не убежденията. Няколко пъти съм споменавал във този форум, че голямата трагедия на този свят в днешно време - не знам как е било преди да се родя, не съм живял тогава, не мога да съм сигурен - е, че живеем във времена на изгубената вяра. Не вярата "във", не вярата в Бога, в религията, в духовното - махни всички обекти, всички нещота, просто вярата, само вярата, нищо друго ..... но дори и тука се колебаете какво казвам, някак не разбирате. Това, което е изгубено е способността да се вярва, вътрешно присъщото качество на упованието, то си Е, всеки се ражда с него, не че го придобиваш от света, а ти е дар от Бог, имаш го още преди да си проводен в съществуването. Лесно е и разбираемо да се вярва в нещо - Бог, родината, президента, че ще спечелиш от тотото, идеологията, няма значение какво е нещото, въпроса е, че всичките нещота са светски, дори това "духовност" е светско нещо, "нещота" това е "света", това е езика, това е умът и неговото лингвистично функциониране. Дали ще вярваш в Бог или ще вярваш в липсата на Бог, разликата не е голяма, защото и в двата случая, имаш обект, към който насочваш ума т.е. това, което наричаме "вярване" е нещо, което е породено от ума, а не което ти е дадено от Бог. Не, че наистина вярваш, а просто си го претеглил чрез ума, сметнал си го и си го намерил за изгодно, убедил си се и казваш "моите убеждения, моите възгледи, моята гледна точка" - това е просто една счетоводна сметка, която може да е разумна, може и да не е много неразумна, но все е ум, а не Божията благословия. Може и да има Бог, може и да няма, кой знае, чиста хипотеза, но едно е сигурно - човек се ражда със способността да вярва, човек се ражда вярващ. Не, че някой ден може да стане вярващ - не това ....... нали си наблюдателен, наблюдавал ли си малките деца, те са толкова доверчиви, съвсем естествено доверчиви, просто така от само себе си, че за да оцелеят в този опасен покварен свят, едно от първите неща, на които започваме да учим децата е да не се доверяват .... примерно на непознати. Ако си достатъчно наблюдателен, ще забележиш, че всички живи същества се раждат съвсем напълно доверчиви, без "ако", без сметки - новороденото мишле, отива и се гуши в котката, новороденото коте, отива в скута на кучето. В това доверие няма ум, всъщност то е напълно неразумно, изглежда налудничево, няма никаква логика и за това казваме "какви глупачета, нищо не разбират" - но глупците сме ние, защото не само сме се отучили на тази способност, но не разбираме как отучаваме и децата, а си мислим, че ги учим на вяра. Пълен парадокс, но необходим.

Та в този смисъл - който не е много по- различен от първото ми предположение - светците може би са имали предвид, не възгледите на другите и вярата им в тези възгледи, а самото качество, което всеки го има и пак не става толкова въпрос за другите, а за теб и за твоята вяра. Ти може да си се родил котарак, но като дойде някое новородено мишле да заспи в козината ти, какво ще направиш - може да си станал християнин, може да вярваш в Бог, но какво ще направиш, когато неверника дойде за подслон. Съхранил ли си даденото ти от Бог?

Е разбира се, може и да са имали предвид нещо друго, включително и тъкмо това, което говори митрополита, но така или инак за мен този човек е съвсем светски - не знам дали иде реч за икуменизъм или православие, но определено не е автентичен. Само погледни - бил защитавал Бога ...... Господи. Той луд ли е или какво? Че кой е той, та да защитава Бог - от кога стана така, че Бог има нужда да бъде защитаван от човеци? Какво се е случило - да не е пострадал нещо или да е толкова остарял, че да е излязъл в пенсия. Бог ли защитава или собствения си егоцентризъм, който се изразява в търсенето на Бог? И защо го търси - за да получи "наградата". Виж ти - значи радостта, живота и триумфа му липсват ...... празен човек, препариран човек, кой по дяволите му е дал правото да проповядва на хората. Глупак на глупците - слепец над слепците, той няма, за това и ще му бъде отнето .... не защото няма, а защото се преструва, че има, преди другите, лъже себе си.

Докато не осъзнае нещастието си, човек няма как да стъпи на духовния път - самото това осъзнаване е стъпването. А в проявата на уважение относно убежденията на хората няма нищо духовно, това е просто социална необходимост, обществен консенсус, инак ще се изтрепем - за това сме длъжни, не че уважението ни е уважително, то е чиста формалност, просто куртоазия, която е нужна, но нищо повече, нищо духовно. Уважението, което е уважение не идва от задължение - ти не си длъжен да уважаваш децата си, ти просто ги уважаш, не че си длъжен да уважаваш родителите си, съпругата си, а ги уважаваш от само себе си, от съществото си, не го налагаш отвън върху себе си, а извира от теб, съвсем естествено и леко.

п.п. леле дълъг пост стана - спирам и се извинявам за фермана, поувлякох се. :Д