А - на мен ми е доскучало още преди първото богослужение, така че няма защо да се кахъриш. Знаеш ли - за мен е жалко, че не си се интересувал от други религии, но пък вероятно е за твое добро - има една сентенция в Упанишадите, която според мен е много революционна, тя гласи следното: "тен тиктен бхунджитха" / "тези, които са си угаждали в живота, са винаги тези, които се отричат". Смисълът е, че тези, които са се отдавали на живота, непременно ще се отрекат, защото те са видели истината, че животът е фалшив. Те са се вглеждали в него и не са открили нищо - не, че са обезсърчени, защото ако човек е обезсърчен, това означава само, че все още очаква нещо, обезсърчението е признак на дълбоко очакване. Този, който е осъзнал, че животът може само да обещава, но не може никога да дава - та той е като един сън - не е нито обезсърчен, нито осъществен в живота. Тогава идва отречението - не, че напуска живота, а го вижда такъв, какъвто е. Само тогава човек е готов да умре, защото в живота няма нищо. Тази готовност за смъртта ..... разбира се, смъртта може да бъде или много ужасно, или изключително прекрасно преживяване. Зависи от отношението. Ако човек чувства ужас, докато умира, той ще умре, но няма да възкръсне. А ако смъртта се превърне в едно прекрасно преживяване, тогава умирайки същевременно ще възкръсне. Но обикновено смъртта е ужасът, ето защо толкова ни е страх да умрем.

Сори за лиричното отклонение, но какво толкова, като не умееш да пееш - и аз не умея - а умееш ли да не пееш. Спомням си преди време каза нещо покъртително - за това и го помня, защото е изключително мъдро: Бог се предава с мълчание. Но изразът бе недовършен, а тогава не бе момента, да добавя липсващата част - странното е, че Бог се опознава, също така: в мълчание. Богослужението преди всичко - преди думите, преди символите, преди "първо, второ и трето" - е присъствие. А аз съм такъв тип вярващ - или невярващ, няма значение - че се вглеждам в онова в хората, което не може да бъде изречено. Достатъчно е просто да те слушам как четеш от Библията - всъщност, дори и това е много, тъй като е такава рядкост да срещнеш някой, който умее да я чете. Или да те наблюдавам как говориш на хората, как се вглеждаш в очите им, в реакциите им, дали достига нещо до тях. А ако не ти се занимава с нищо от това, тогава просто да поседя в твоето присъствие - че какво по- богослужебно от това, да си в атмосферата на човек, който обича Бога, който се е предал на Бог.