Колкото до о. Христофор, напомням една забравена истина.

Не се силя да съм негов адвокат и многократно съм споменавал тук своите си размисли по негов адрес.

Причината за неговото запрещение беше единствено дързостта му да подразни комунистическата власт, организирайки богоявленското шествие в качеството си на енорийски свещеник в гр. Велико Търново, която нареди на своите хора владици да санкционират Христофор за да сплашат другите.

Лично аз не приветствах инициатиовата му, макар да беше от духовни подбуди и без никакви владишки тъпани и гайди. Не приветствах, защото не виждах душеспасителен смисъл. Съчувствах за санкцията, защото беше плод на владишко безбожие и вопиюща несправедливост.

Само в този контекст изразих мисъл, че онези, които гласуваха запрещението, ако имаха човешка съвест, би трябвало да се считат за запретени заради богоявленските си владишки карнавали.