Здравей!
Именно, свободната воля. Как Бог би предузнал нашият избор на свободна воля, ако той не е предопределен? Моята теза е такава: предузнаването означава знание за бъдещо събитие/процес преди то да се е случило. Това също означава, че от момента на предузнаването до момента на случването няма да има нарушение на причинно-следствената верига, водеща до предузнатото. Което всъщност по дефиниция е пред-определяне на бъдещето, то е детерминистично. Твърдо предопределяне. От където пък излиза, че изборите на свободната воля не може да не са предопределени, щом са предузнати. Което пък води до обезсмисляне на вината, свободата е колкото във видеозапис на изигран театър. Просто не може да се отдели предузнаване от предопределение, те са като дупе и гащи :) Затова и ми направи впечатление противоречивите православни твърдения.
Ако горният процес става на стъпки: например, предузнават се само определени събития, не всичко, това означава че между предузнатите събития има възможност за различни причинно-следствени вериги, тръгващи от ясно предузнато събитие и достигащи до следващото предузнато събитие. Тук има място за свободната воля. Но тази воля ще е такава, че независимо какъв е изборът и, резултатът трябва да води до предузнатото. Което също обезсмисля тезата за вината и наградата, това е просто друг тип предопределеност. От друга страна, Бог едва ли е толкова безпомощен, че да може да предузнава само част от бъдещето. Което пък ни връща към твърдото предопределение по-горе.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
|