Приемам уточнението с малка корекция, че закваската е била християнска.
Понятието "православнен" е изкуствено и неправилно. Християнството е католично = вселенско, докато православието се е изродило в националистически фолклор.
Ето защо, когато се говори за католичност на християнството, се различава римо-католицизмът като нововъведение, което неправилно е присвоило термина "католичност".
Някои руски богослови се опитаха да въведат подобен термин като кафолична църква, вместо православна, но не хвана корен. В този извратен аспект на православност, Православието не представлява Църквата Христова, а отделни национални фолклорни вярвания.
Ако Православието беше Църквата, трябваше единомислено да издига глас при всяко предизвикателство срещу християнството, но уви. всеки си гледа националния карнавал както ние например свещените кукери и пресвети нестинари.
Римо-католиците, макар и еретици, имат чувството и отговорността да говорят от името на Църквата и на Църквата.
Кой в православния фолклористичен свят говори от името на Църквата и на Църквата в границите на вселената?!
Това чувство и отговорност липсва у Православието и точно с това си небрежие на патриарсите мафиоти и масони Православието е дискредитирано, сведено до нивото на национален клуб и далечно от католичността на Църквата Христова.
Дано да съм правилно разбран. За Ваше и КО сведение ще подчертая, че православните славяни не четат много правилно Символа на вярата, възпявайки Църквата като Съборна. Това се дължи на умишления превод на свв братя Кирил и Методий.
Преди Църквата да е съборна, Тя е най-вече католична и задължението й е да обхване вселената, но затова се иска щото пишман претендентите за "апостолски приемници" да си пораздвижат дебелите задници и да започнат да катехизират, а не да се целуват с мафиоти, тамплиери и всевъзможни богоборци.
Така или иначе, дори да приемем, че Православието е Съборна Църква, трябва да признаем добросъвестно, че съборността е унищожена и такава в Православието не съществува. Този факт минира и претенцията световното православие, което не е идентично със вселенското, да е Църквата Христова.
За да бъде правилно разбрано последното изречение, ще укажа като пример преп. Максим Изповедник. Той не е бил с тогавашното световно православие, но в негово лице Църквата Христова запазила своята православност. Всички не сме Максим Изповедници, но имаме примера, че не всякога пребиваването с т. н. "канонично" световно православие е полезно и душеспасително. Това пребиваване става все по-душеубийствено, чакащо някой да му донесе копие на Христа за зависи на километрична опашка да му се поклони.
Оттук или заради тази подмяна на иститна с национализма и произтичащия от него мистифициран фолклор, разделенията са не само неизбежни, но и наложителни в тези усилни есхатологични времена.
Времето става все по-наложително за индивидуална вътрешна съсредоточеност и да се затвори страницата на "нашата" или "вашата" фолклоричност с варената царевециа, друсането на варената пшеница по панихидите, курбаните вместо причастие и постните диети през постите, установени преди всичко и най-вече за покаяние и духовно възраждане.
Редактирано от Prokimen на 02.12.15 15:19.
|