"Къде в православието се говори за хората от света, които няма да стават аскети и тяхните човешки нужди... Защо има едно такова (може би само в мойта глава) аскетическо отношение към тялото смесено с голяма нечистота на тайно. Поне аз съм така - може би аз така съм си го направил, но все пак отнякъде съм и повлиян.
И тем подобни мерзости и глупости има в деградиралата ми глава. (малко като самобичуване)"

Аз сам не виждам колко съм изпаднал и защо имам "проблеми"...
Сега попаднах на някои неща в стария завет - вижда се че болестите не случайно идват... И тогава не помагат нито лекарства, нито здравословни практики...
Може би сега пък изпадам в друга крайност.
Исках да разбера има ли в Индия словото на същия този един бог - сигурно, но има и толкова неща, които в стария завет са осъдени- там пише че самия бог ги мрази, а в бхагавад гита пише че бог приема всичко, следователно тук става въпрос за две различни учения. А истината е само една. В стариш завет любовта на Бог е ревнива, в Бхагавад гита пише че бог приема "каденето на небесните войнства" , т.е. ангелите като все едно е към него или нещо такова.
Т.е. явно Бхагавад гита е някакъв опит да се включат всички култове към разни "божества" в Индия към една монотеистична система... Но това дали се харесва на бог?.. Мислел съм си - любовта наистина е загрижена до ревност, скръб... Дали в Бхагавад гита любовта не е малко "непривързана"? В крайна сметка - стария завет предсказва исус христос - добрия патир живота си дава за овцете, т.е. тук го има и "мита" за пастира, но има и тази тревога, скръб и ревност която стига до жертвата. Има я и любовта към целия човек, включително тялото, т.е. не само душата, която ще отиде в рая.. Аз не знам и това как се тълкува - Лазар, когато умира, неговата сестра казва че вярва, че той ще възкръсне при всеобщото възкресение, а Исус Христос казва "Аз съм възкресението и живота", т.е. не само вярата в всеобщото възкресение е учението на Исус Христос.
Моля ако някого подвеьдам да ми прости и да не разчита на моите мисли.