Любопитно ми е дали авторът е осъзнат християнин. Разказчето ми хареса и заслужава обмяна на мисли, както и да намери своето място за семинарско обсъждане.

Обидам късичките текстове, които оплождат мисълта зп многостранни дискусии.

1) В един момент човек чувства потребата не толкова от попа, а от духовния пастир.

2) Липсва развитието на въпроса за покаянието и значението на душегрижието.

3) Поведението на аббата и на баклажан показав също, че те схващат потребността на умиращия от душегрижие и освобождаване на душата от веригите на греха за да се отправи към Светлината. (дано тази ми последна фраза не прозвучи еретично като последната теософска проповед на руския патриарх Кирил)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите