"В първите години след установяването си комунистическата власт атакува наред с Българската православна църква и всички тези движения и учения. До момента, в който й хрумна, че ликвидирането на оказалото се твърде устойчиво Православие в България може да стане именно чрез ересите. Кулминацията на този процес настъпи в края на 70-те години на XX век, когато пропагандирането и популяризирането на източните окултни учения и на домораслите ни ереси, беше издигнато в ранг на официална културна политика на държавата.

Парадоксалното е, че и до ден-днешен на някои наши интелектуални кръгове този чудовищен културен регрес им се привижда като проява на изключителна оригиналност, а в комунистическата епоха стимулираното от държавата изповядване на ересите се приемаше, неясно защо, за проява на дисидентство. Каква наивност! Да противопоставяш на тоталитарната власт „чистото богомилство“ или да компенсираш дефицита на вяра в „светлото комунистическо бъдеще“ с вяра във всякакви дохристиянски култове, включително сатанистки, е абсолютно безотговорно, да не кажем престъпно поведение към собствените ти народ и държава."

Съвсем правилна диагноза от страна на св. Синод. Приятно изненадан съм от цялото им изявление и от балансираното му, но категорично послание. И до днес децата на номенклатурчици тогавашни "интелектуалци", артисти, журналисти и пр. натрапват от медиите (особено интензивно в сутрешните женски блокове) тази нелепа неопаганска манджа с грозде, наред с кулинарните рецепти и съветите за модно обличане.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)