Жабчо,

Първо да те попитам: Ти къде си кръстен- в Православна (новостилна, старостилна), Католическа, Протестантска, Еванглеистка или Баптиска църква? Ако да, то посещаваш ли редовно службите всяка неделя? Днес например беше ли на църква?
Искам да съм сигурен, че като отправяш някави претенции към мен, то нещата при теб да са наред.

***
Понятие "бесовски откровения" няма. Откровенията са от Бога. Джозеф Смит е бил момче на 14 години когато му се явяват Бог Отец и Исус Христос.

Историята е следната:

Джозеф Смит - История 1:5, 7–13: „… в мястото, където живеехме, се появи необикновена възбуда по въпроса за религията. Започна сред методистите, но скоро стана всеобща сред всички секти в този район. Всъщност целият окръг изглеждаше засегнат от нея и големи множества се присъединяваха към различните религиозни групи, което пораждаше немалък смут и разделение между хората. Някои викаха: „Ето, тук е истината”, а други „Ето, там е!” Някои поддържаха методистката вяра, други бяха за презвитерианската, трети - за баптистката…

По онова време карах петнадесетата си година. Бащиното ми семейство бе обърнато в презвитерианската вяра и четирима от тях се присъединиха към тази църква, а именно майка ми Луси, братята ми Хайръм и Самюел Харисън и сестра ми Софрония.

По това време на голямо вълнение умът ми бе завладян от сериозно размишление и голямо неспокойствие; но въпреки че чувствата ми бяха дълбоки и често изострени, аз все още се държах настрана от всички тези групи, при все че посещавах някои техни събрания толкова често, колкото ми позволяваха обстоятелствата. С течение на времето започнах да изпитвам някакво пристрастие към сектата на методистите и почувствах известно желание да се присъединя към тях; но безпорядъкът и борбите между отделните деноминации бяха толкова големи, че за млад човек като мене, толкова незапознат с хората и другите неща, бе невъзможно да дойде до определено заключение кой е прав и кой греши.

Виковете и глъчката бяха толкова силни и непрестанни, че понякога духът ми се вълнуваше извънредно. Презвитерианците бяха най-решително против баптистите и методистите и използваха цялата сила на логиката и софистиката, за да доказват грешките им или най-малкото да накарат хората да мислят, че те са в грешка. От друга страна, баптистите и методистите на свой ред бяха точно тъй усърдни, опитвайки се да установят свои собствени учения и да оборят всички останали.

Посред тази словесна война и хаос от мнения аз често си казвах: Какво трябва да се направи? Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?

Докато се измъчвах от изключителните трудности, причинени от надпреварата на тези религиозни групи, един ден аз прочетох Посланието на Яков, първа глава, пети стих, който гласи: Ако някому от вас не достига мъдрост, нека поиска от Бога, Който дава щедро на всички човеци и не укорява, и ще му се даде.

Никога пасаж от Писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето. Изглеждаше, че прониква с огромна сила дълбоко в сърцето ми. Отново и отново аз размишлявах върху него, знаейки, че ако някой се нуждаеше от мъдрост от Бога, това бях аз, защото не знаех какво да правя и никога нямаше да узная, освен ако не получех повече мъдрост, отколкото имах тогава; понеже учителите по религия на различните секти разбираха едни и същи пасажи от Писанието по толкова различен начин, че унищожаваха всяка надежда за разрешаване на въпроса чрез позоваване на Библията.

След време дойдох до заключението, че трябва или да остана в мрак и объркване, или да направя, според както наставлява Яков, сиреч да искам от Бога. След време реших „да искам от Бога”, заключавайки, че ако Той е дал мъдрост на онези, на които не им е достигала мъдрост, и им е дал щедро и без да укорява, аз също бих могъл да опитам”4.

Джозеф Смит е избавен от силата на врага на всяка праведност.

Джозеф Смит - История 1:14–16: „И тъй, в съгласие с това мое решение за искам от Бога, аз се усамотих в гората, за да направя опита. Беше утрото на един прекрасен, ясен ден в ранната пролет на хиляда осемстотин и двадесета година. Бе първият път през живота ми, когато правех такъв опит, защото при всичките си грижи никога досега не бях правил опит да се моля на глас.

След като усамотих на мястото, където предварително бях решил да отида, и като се огледах наоколо и видях, че съм сам, аз паднах на колене и започнах да изливам на Бог желанията на сърцето си. Едва що бях започнал и веднага бях сграбчен от някаква сила, която напълно ме обгърна и имаше толкова учудващо влияние върху мен, че ми завърза езика тъй, че не можех да говоря. Плътен мрак се събра около мен и за момент ми се стори, че бях обречен на внезапно унищожение.

Но напрягайки всичките си сили, за да призовавам Бог да ме избави от силата на този враг, който ме беше обгърнал, точно когато бях готов да потъна в отчаяние и да се предам на унищожение - не на някаква въображаема гибел, а във властта на едно истинско същество от невидимия свят, което имаше такава учудваща сила, каквато не бях усещал преди у никое същество - тъкмо в този момент на голяма уплаха аз видях точно над главата си стълб от светлина по-ярък от слънцето, който се спусна постепенно, докато се установи върху мен”5.

Небесният Отец и Исус Христос се явяват на Джозеф Смит в отговор на смирената му молитва.

Джозеф Смит - История 1:17–20: „Веднага щом той се появи, аз се намерих освободен от врага, който ме държеше обвързан. Когато светлината се установи върху ми, аз видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!

Това, което възнамерявах да поискам от Господа, беше да узная коя от всичките секти беше права, та да знам към коя да се присъединя. Ето защо, щом дойдох на себе си, тъй че да мога да говоря, аз запитах Личностите, Които стояха над мен в светлината, коя от всичките секти е права (защото до това време никога не ми беше минавало през ума, че те всичките грешат), и към коя трябва да се присъединя.

Беше ми отговорено, че не трябва да се присъединявам към никоя от тях, защото те всичките грешат; и Личността, Която се обърна към мен, каза, че всичките им вярвания са мерзост в очите Му и че всичките онези религиозни привърженици са покварени; че „те се приближават до Мен с устните си, но сърцата им отстоят надалеч от Мен; те учат на учението и заповедите на човеците, които имат вид на божественост, но те отричат силата Му”.

Той отново ми забрани да се присъединявам към която и да е от тях; и много други неща ми каза Той, които сега не мога да напиша. Когато отново дойдох на себе си, аз се намерих да лежа по гръб, гледайки към небето. Когато светлината си отиде, аз останах без сили, но скоро се възстанових до известна степен и си отидох вкъщи. И както се бях облегнал на камината, майка ми ме попита какво ми има. Аз отговорих: „Няма ми нищо, всичко е наред, добре съм”. И тогава казах на майка си: „За себе си научих, че презвитерианството не е правилно”. Изглежда, че от най-ранните години на живота ми противникът е знаел, че моята участ е да бъда обезпокоител и смутител на царството му, иначе защо трябваше силите на мрака да се обединяват срещу мен? Защо беше това противопоставяне и преследване, които се надигнаха срещу мен едва ли не от детството ми?”6

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите