Спомням си монашеското пострижение на сегашния Адрианополски епископ Евлогий, игумен на Риския манастир. Когато Дядо Геласий с братството го поведе под мантията си от входната врата към олтара за да го постригва тогавашният Драговитийски епископ Йоан, един бял гълъб влезе и летя през цялото време над дядо Евлогий.

Всеки е свободен да дава каквато си иска интерпретация. Разбира се, този реален случай е различен от дадените от Вас примери, които са записани в Св. Писание и не подлежат на съмнение. Отново се предоставя възможността на интерпретация, според традицията на дадената църковна школа.

Моето мнение е, че заради твърдостта на сърцата или материалната зависимост на онова човечество, Бог му е говорил с видими знаци, които не са задължителни за всички времена.

Понеже днес не се отличаваме кой знае колко много от онова първибитно време с материално разбиране "ако не видя... и не сложа пръст...", Бог започва вече да ни говори чрез водната стихия, а ако не се обърнем и не познаем същинското покаяние, ставайки във вярата като деца, няма да закъснее и огненото свидетелство, зарегистрирано също в Писанието.