" Ако обаче го тълкуваме като молитва за спасение на всички умрели, вкл. Юда и Диоклетиан напр., се разбира като апокатастасис и не без повод от страна на стареца."

Но ти не правиш, явно, разлика между молитва в качеството и на смирена надежда - плахо пожелание ( в условието на "Кой е познал ума Господен"), и доктрина, според която изрично е формулирана някаква възможност и "техника" за апокатастасистично ... развитие. Явно се опираш на постановката, че след смъртта не е възможно разкаяние. Вероятно ти имаш пълно основание. Би трябвало, все пак, да се запозная по-добре с тази постановка.

А, иначе, относно Юда какво чак толкова те смущава, че го слагаш на първо място едва ли не, като грешник?... Сега се сещам, че съм чел трактовка, според която най-съществения грях на Юда е, че не е имал вяра в Божието милосърдие , вследствие на което се е самоубил, а не този, че е предал идейно - символично и действително - физически (посочир е местонахождението) Христос

Редактирано от _maycal на 20.03.15 12:21.