Продължение
papa_sevich: Игуменътъ въ общежителния манастиръ е длъженъ три пъти въ седмицата да дава словесно поучение на братята. Въ управлението той се съветва съ по-мъдрите и опитни братя. Длъженъ е да дава отчетъ само на епископа. По -свободенъ и сравнително по-лекъ е билъ животътъ въ диортома, въ които монахътъ работи и се грижи самъ за себе си. Обща е само ежедневната молитва (богослужебно правило). Въ годината няколко пъти-обикновено на големите празници: Пасха, Рождество Христово, Петдесятница и храмовъ празникъ, братята се събирали въ общата трапезария. Вместо игуменъ те има за началникъ старецъ, нареченъ "проигуменъ" или "епитропъ". Почти по същи начинъ е устроенъ живота и въ "килийте". Живота въ манастирите протича по строго определенъ уставъ, въ основата на които са залегнали главно монашеските правила на Св.Василий Велики и други отци. Обикновено всеки основателъ на манастиръ давалъ свой уставъ, съобразенъ въ общи линий съ основните начала на монашеския животъ. Обикновено времето на деноноцието се разделялона три по 8 часа; за богуслужение и молитва, за сънъ и почивка и за работа. Въ някой случай времето за сънъ се намалява за сметка и въ полза на молитвата .

.. Православното монашестово +Макариополски епископъ д-ръ Николай списание "Духовна култура" декември 1977г. кн.12 стр.11

papa_sevich: Древни монашески устави: Монашески уставъ отъ Св. Пахомий Велики (ок. 290/5 - 346/8) Монашески уставъ отъ Св. Василий Велики епископъ на Кесария Кападокийска St Basil the Great the Archbishop of Caesarea, in Cappadocia (330 - 379 година) Монашески уставъ отъ Св.Бенедиктъ Нурсийски Benedictus of Nursia, abbott of Monte Cassino (ок. 480 - ок. 543/7) Монашески уставъ отъ Св. Иоанъ Касианъ Римлянинъ (ок. 350 - 435 година) Тези древни четери устава, биватъ образецъ за всички по-нови манастирски устави: Нитрийски, Синайски, Монашески/манастирски/уставъ отъ Св. преподобни Теодоръ Студитъ Изповедникъ St. Theodore the Studite (758-826) Атонски/Светогорски/ уставъ, и прочие други.