Четиво от друг форум

Монашество

papa_sevich: Молитвата е също благодатно средство въ духовния подвигъ и богообщение. Молитвата е постоянно занимание на монаха, съгласно съ увещанието на Св.ап.Павелъ - "непрестанно се молете" ( 1Сол.5:17). Постътъ и молитвата са двете крила, върху които душата се възнася къмъ чистите небесни простори. Начало, произходъ, форма и развитие на монашеството. Наченки на монашество намираме още отъ апостолско време като личенъ подвигъ на по-усърдни въ благочестието люде, живеещи въ света. Девственици са били св.апостоли Иоанъ, Павелъ, Варнава, Титъ и Тимотей. Едва въ III векъ монашеството се устроява като институция. Съ течение на времето се установяватъ няколко форми на монашески "образъ жизни": отшелничество или анахоретство, общежитие( киновия), самостоятелно житие (идиоритмия,диортома ), килиенъ начинъ на животъ (по няколко души задружно) пътуващи или странстващи монаси . Класическа и най-подходяща и препоръчителна форма на монашески животъ обаче е общежитийната. Начело на на общежитието е игуменътъ (авва или архимандритъ), комуто всички братя безусловно се повинуватъ. Въ общежитието всичко е общо; молитвата, имотътъ, храненето, работата, книгите, дрехите, та дори и спането въ обща стая. Никой нищо свое не притежава-дори и една игла. При постъпването си въ манастира, кандидатътъ за монахъ оставя светските си дрехи на хранение у домакина, и му се дава съответното манастирско облекло. Предварително се разпорежда съ личния си имотъ, като обикновенно го раздава на бедни. Ако носи пари въ себе си, ги оставя на общо братско ползуване или също ги раздава на бедните. Срокътъ за изпитание въ монашество първоначално е единъ месецъ, а следъ това -три години. Този срокъ при крайни случай може да се намали било по причина на болестъ или по преценка на игумена. Послушникътъ получава благословение отъ игумена, който го поверява на опитенъ въ духовното ръководство старецъ. Последниятъ възлага на своя послушникъ най-тежки и противни на волята му (на послушника) послушания, подлага го на големи унижения съ целъ да изпита търпението и послушанието му. Безъ волята на своятъ старецъ послушникътъ не може да извърши нищо. Ако той не издържи успешно изпити на тая сурова школа, съблича послушническите си дрехи, облича отново своето светско облекло и бива отпусканъ смиромъ. Ако ли се окаже достоенъ за моношеско звание, бива постриганъ за монахъ по съответния чинъ и облича съответното монашеско одеяние. (следва)
Православното монашестово +Макариополски епископъ д-ръ Николай списание "Духовна култура" декември 1977г. кн.12 стр.10-11
http://wap.bocpress.forum24.ru/?1-3-0-00000002-000-0-0-1220745677