|
Ежо,
Сега да видим двата проблема, пред които ме изправящ, моето фарисейство и за какво трябва и не трябва да се молим.
Като начало ще ти припомня нещо от чина на погребението на свещениците, което Прокимен е поместил по-горе.
И в богослужебните текстове на Православната Църква е изразена тази същата мисъл: «Несть во аде покаяния, несть тамо прочее ослабы: тамо червь неусыпаемый, тамо земля темна, и помрачена вся»
В ада няма покаяние!!!
Като начало нещо, което ми попадна през седмицата, докато ровех за нещо друго, както обикновено става напоследък.
„Покаянието и примирението с Бога е възможно само през времето на живота на човека”
От протойерей Олег Стеняев. Из Беседи върху Евангелие от Матей, глава 16:21-28 „Каква полза на човека, ако той придобие целия свят, а своята душа повреди? Или какъв откуп човекът ще даде за своята душа?” (Мат. 16:26)
Блаженият Теофилакт е изтълкувал тези слова така: „Да определим ли, да кажем, че ти си придобил целия свят, че ползите са в телесното благоденствие, когато е лошо душевното състояние? … И в бъдещия живот никой и нищо не може да представи в замяна на своята душа. Тук може да се плаче, да се въздиша, да се прави милостта, там е невъзможно. Понеже там ще ни срещне неподкупен Съдия, който съди всекиго по делата, а заедно и страшен, който ще дойде в Своята Слава и с Ангелите, а не в унижен вид.”
Да! Човекът не може да изкупи нито своята душа, нито да изкупи душата на друг човек. Казано е: „Надяващите се на своите сили и хвалещите се с множеството на своето богатство! Човек никак не ще изкупи своя брат и не ще даде на Бога откуп за него: скъпа е цената на техните души, и не ще бъде това завинаги. (Пс. 48:7-9)” Действително, как и с какво ние можем да изкупим своята душа? Какво такова ние можем да предложим на Бога като средство за Негово умилостивяване? Апостол Павел еднозначно отговаря на този въпрос, той пише: „Вие сте купени със скъпа цена; не ставайте роби на човеците (1 Кор. 7:23).” Иначе, апостол Павел като че ли казва: „Вие сте купени с цената на Кръвта на Сина Божий; не ставайте роби на човеците, тъй като никой от тях не е способен да ви помогне в делото на вашето собствено спасение.”
Евтимий Зигабен, тълкувайки думите: „каква полза за човека, ако той придобие целия свят”, пише: „Разбира се, невъзможно е да се придобие целия свят; но ако това би било възможно, не би била никаква полза от това. В света всичко е смъртно, а душата е безсмъртна; наслаждението от всичко това е временно, а наказанието на душата е вечно…”
И по-нататък ние четем:
„понеже ще дойде Син Човешки в славата на Своя Отец със Своите Ангели и тогава ще въздаде на всеки според неговите дела (Мат. 16:27)”.
Тези слова свидетелстват за необратимостта на Божественото възмездие, което никой не може да избегне, и тук ние трябва с нова сила да осъзнаем, че единствената ценност на земния живот се заключава в това, че да се примирим с Бога ние можем само тук и докато ние сме живи.
Свещеномъченик Климент, папа Римски, пише: „и така, да се покаем, докато живеем на земята, понеже ние сме глина в ръката на художника. Както грънчарят, когато прави съд, и той в неговите ръце се изкриви или разпадне, може отново да го възстанови, а когато избърза за го постави в горящата пещ, тогава вече не може да му помогне: така и ние, докато още живеем в този свят, сме длъжни да се покаем от все сърце за това зло, което ние сме направили в плът, щото да получим от Господа спасение, докато имаме време за покаяние. Понеже след нашето излизане от този свят ние вече не можем там да се изповядаме или да се покаем.”
Свети Киприан Картагенски учи: „погрижете се, докато е възможно, за своята безопасност и живот… Убеждаваме ви, докато има още възможност, докато остават още няколко века, да принесете удовлетворение на Бога… Когато настане изходът от тук, вече не ще бъде никакво място за покаяние, никакво действително удовлетворение. Тук животът се губи или опазва. Тук се обезпечава вечното спасение с почитане на Бога и с делата на вярата. И нека никого да не задържат на пътя към спасението. За този, който живее още в този свят, никакво покаяние не е късно.”
(Прот. О. Стеняев. Предсказание на Господа за Своята смърт, Възкресение и Второ Пришествие (Беседа на Мат. 16:21-28). Източник:
Целия сборник:
Очаквам да се зададе следния въпрос:
Може ли човек по някакъв начин да спаси друг човек пред Бога?
Съгласно Псалм 48:7-9 няма и никога няма да има такъв човек!
Просто защото спасението може да бъде извършено единствено и само от Бога!
Извод
Всеки опит да се спасява с човешки сили самия човек или някой друг човек е невъзможен, напразен, а в някои случаи направо богоборчески, когато догматът за изкуплението се подменя с лъжлив догмат, който в пелагиански дух може и трябва да бъде извършен единствено и само от човека, докато Писанието свидетелства, че това може да се извърши само и единствено от Бога.
Отново помествам от коментара на Олег Стеняев следното:
Иначе, апостол Павел като че ли казва: „Вие сте купени с цената на Кръвта на Сина Божий; не ставайте роби на човеците, тъй като никой от тях не е способен да ви помогне в делото на вашето собствено спасение.”
И докато се опитвам да обяснявам това, ти, Таралежий, фарисей ли ще ме наричаш!?
Не! Ти си фарисеят, който по човешки заповеди е потъпкал истините на Писанието и Преданието!
Я да ти припомня още някои работи, които са писани преди години в Клуба.
А на тези, които се облягат за своето спасение единствено по молитвите на другите е добре да чуят това:
„Всеки грях приближава към смърт, ако не бъде очистен бързо чрез покаяние. Дори и светец да се помоли за сгрешилия, ако няма покаяние, няма да бъде чут.” (Глава 41 на Свети Марк Подвижник от 226 глави ... Добротолюбие Том 1 Зографско издание стр. 524)
Покаянието е нещо лично, което единствено и само ти можеш да направиш пред Бога, при това единствено във времето, което Бог ти е определил да живееш в този свят. Точно това и нищо друго, за което свидетелстват изобилно както Светото Писание така и Православното Предание.
Нещо от 1 том на Евергетин
Брат попитал авва Сисой:
-Авва, аз паднах, какво да правя?
-Стани отново, - говори му старецът.
-Аз станах и отново паднах, - казал братът.
- Отново и отново ставай, - отговорил старецът.
- И до кое време? – попитал братът.
- До това време, - отговорил старецът, - докато ти не бъдеш застигнат от смъртта или в благо, или в падение; понеже в каквото се окаже човек, в това и ще иде на съд.
Първо съдът е единствен. Второ смъртта фиксира духовното ти състояние, след което няма промяна чрез покаяние.
Целият Догмат на Изкуплението се фокусира върху Кръста на Христос и пролятата на него кръв като начин на нашето спасение, а личното придобиване на ползата от това е чрез Вяра и Рождение от горе при Светото Кръщение, ако наистина то е следствие на единственото генерално покаяние по думите на епископ Теофан Затворник. Може да се нарича още Новорождение, или пакибитие, всъщност ново битие или друго битие, и последващите Дела на Вярата, които само доказват, че тя е жива по причина на връзката с Бога чрез Благодатта на Светия Дух!
Това упорито се опитват да защитят архиепископ Теофан Полтавски и протойерей Молош Парента от модернистките напъни на митрополит Антоний Храповицки и привържениците на неговите безумия в богословски план.
Да досадя с още едно слово на Марк Подвижник, за да стане ясно мястото на делата в Християнския живот. Последната мисъл от Глава 25:
„Отдалечаването от греховете е дело на ЕСТЕСТВОТО, а не това, поради което може да бъде дарено царството.”
Нас ни спасява възстановяването на връзката с Бога и промяната на ЕСТЕСТВОТО, като следствие от това, за да произведем наистина добрите дела. Всичко написано от Игнатий Брянчанинов в „Слово за спасението и за християнското съвършенство” от Аскетични опити 2 е всъщност подробното обяснение на тази мисъл на Марк Подвижник.
След смъртта няма такава промяна на естеството, следователно каквито и дела да вършим „За Бог да прости” ние няма да постигнем на практика нищо.
ЕСТЕСТВОТО, което се придобива при Новорождението е това, което генерира угодните на Бога дела, както „Първородния грях” на Адам генерира в нас неугодните на Бога дела.
И понеже съм почнал с Марк Подвижник, да взема да поместя още нещо от него.
Глава 21 Христос е наш Господ и по естество и по спасение. Защото и ни е създал нас – непотребните, и, умъртвени от греха, ни е изкупил със Своята кръв и е дарил благодат на тези, които вярват така.
А интересно, според думите на свети Марк Подвижник, като какви ще дойдат митрополит Антоний Храповицки и компания с техните безумни идеи, че Гетсиманската молитва на Христос, като проява на състрадателна любов, всъщност изкупва и променя спасително човека?
Очевадният отговор е – КАТО БЕЗБЛАГОДАТНИ!
И понеже е привърженик на Юридическия Догмат на Изкуплението в Кръвта на Христос, да запитам Господа Православните Модернисти:
Свети Марк Подвижник западен отец, схоластик и протестант ли е?
Глава 22 Когато слушаш думите на Писанието, че Господ ще въздаде всекиму според делата (Псалм 61:13) то не мисли, че делата (сами по себе си) са достойни за геената или царството, а че Христос ще въздаде на всеки според делата на вяра и неверие в Него, като наш Бог, Създател и Изкупител, а не като някого, който пресмята (дела и награди).
Защо си въобразяваш, о, Таралежий, че можеш да извършваш дела пред Бога вместо другиго, при положение, че Светото Писание изрично говори, че всеки ще отговаря лично, при това единствено за себе си за извършеното в плът! (2 Кор. 5:10б)
Глава 23 Ние, удостоените с банята на пакибитието (новорождението – бел. на Жабока), извършваме дела не заради възнаграждението, а за да съхраним дадената ни чистота.
Глава 24 Всяко добро дело, което извършваме с нашите естествени сили, макар и да ни отдалечава от противоположното му (лошо дело), не може, без благодат, да ни прибави освещение.
Тоест делата предизвикват една вътрешна промяна, която става единствено и само със съдействието на Божествената благодат. Божията благодат ги инициира, човек ги извършва, но отново Божията благодат ги запазва.
Филипяни 2:13
Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
А как се вписва в това гореизброеното, извършване на промяна в ближния чрез действието на твоята състрадателна любов, според мнението на митрополит Антоний Храповицки, Софроний Сахаров и нищо не знаещия за тези неща Силуан Атонски?
Очевадний отговор – НИКАК!
Всички тези глави на Марк Подвижник са от Добротолюбие „226 глави против тези, които смятат да са оправдаят с дела” на стр. 522 на Зографското издание.
Сега да видим още една интересна глава на Марк Подвижник.
Глава 120 Когато във вас действат зли помисли, нека обвиняваме за това самите себе си, а не прародителския грях.
Това е на стр. 531.
Контекстът е, че това е слово към монаси, които са минали през пакибитието-новорождението, Глава 23, и за тях няма оправдание за нежеланието за личен подвиг да се подвизават съобразно на новото си естество. Пакибитието-новорождението те прави способен за добри дела. Пакибитието-новорождението изцелява греховното естество на Адам в теб, което е следствие на Първородния грях. Да припомня, че според Отците на Източната Православна Църква Адам до грехопадението се нарича естествен човек, след грехопадението се нарича противоестествен човек, а след пакибитието-новорождението се нарича свръхестествен човек.
Но истинската причина да поместя тази глава са думите на архимандрит Алипий в неговата Догматика, че „Именно тази идея била развита от светите отци на Православния Изток, които никъде на употребявали термина „ПЪРВОРОДЕН ГРЯХ”.” (Стр. 328)”
Първороден грях и прародителски грях са всъщност имената на едно и също нещо. Ако архимандрит Алипий е прав за това си твърдение, то тогава излиза, че свети Марк Подвижник не влиза в числото на отците на Православния Изток, защото употребява въпросния неудобен за отец архимандрита термин.
Само че, свети Марк Подвижник е от най-именитите отци на Изтока, защото малцина са били тези като него, които са преуспели толкова в духовен план, а да не говорим, че за него се свидетелства, че е един от най-прочутите Египетски отци, че е знаел цялото Свето Писание наизуст и че е общувал с учениците, а може би дори със самия авва Антоний Велики. Това от краткото му житие в предисловието към неговите слова на стр. 451 на Зографското издание. Което означава, че архимандрит Алипий или не е чел Добротолюбието или лъже против истината!
Ежо,
Мога да ти извадя цял многотомник светоотечески свидетелства, но и това дотук е напълно достатъчно. Защото и Писанието и Преданието са пред очите ми в този им вид, който дотук ти изложих, затова смятам съвсем убедено, че ти свидетелствам истината по дискутираните въпроси.
След смъртта няма покаяние.
Молитвата е силна, но тя не замества свободата на волята и личното подвизаване за Вярата.
Ако можеш, тези неща ги разбери и приеми!
За баща ми не се моля, защото смъртта е запечатила духовното му състояние към момента на настъпването и, и никаква молитва повече не може нищо да промени.
Но за съпругата ти, за тъщата ти и най-вече за твоето момиченце се моля, защото са живи, Бог може да подейства, най-малкото да подреди някои неща в живота по подходящ начин, така че да имат най-благоприятна възможност да чуят и приемат Господния призив за покаяние. И все пак… крайното решение си остава само и единствено техен личен свободен избор, върху който няма да повлияе насилствено нито Бог, още по-малко моята ревностна молитва.
Разбирай ме както си пожелаеш, но нещата от Писанието трябва да се приемат такива, каквито са, а не такива, каквито на нас ни се искат!
Поздрави
Жабчо
Независимо от всичко си оставам твой и на твоя дом молитвен доброжелател!
|
Re: за траповете на Силуан и Софроний [re: tri-9084]
Re: за траповете на Силуан и Софроний