Здравей, Жабчо!
Наистина не мога да разбера какво толкова имаш против перихорезата. Даваш някакво уж логично обяснение, че за да има перихореза, трябва преди това да е нямало, но то идва от нашия човешки свят, точно както не можем да си представим, че някой може да е родител, без преди това да не е бил такъв, но Отец е вечно Родител, Синът - вечно Рожба, при това Вечнораждащ се. Нашата човешка логика не важи при обяснение на Божията същност и когато Бог е наречен прост, това не е равнозначно на монолитен, а на единен във всичко, освен в свойствата, иначе с какво съществено Света Троица се различава от боговете на другите монотеистични религии, различава ли се изобщо? Много е важно това, затова го пиша, проникването, общуването или любовта между Трите Лица, както искаш го наречи, щом не ти харесва перихореза, само разбери, че тази тайна е непостижима за човешкия ум, че са хем Три, хем Едно. Пък и преподобни Йоан Дамаскин го е казал:
"Защото по отношение на неописуемото Божество не можем да говорим нито за разстояние както при нас, защото Ипостасите се намират Една в Друга, без да се сливат, а съединявайки се, по думите на Господ, Който е казал: Аз съм в Отца и Отец е в Мене (Иоан. 14:11), нито за разлика по отношение на желанието или на мисълта, или на действието, или на силата, или на нещо друго, което предизвиква в нас действително и пълно разделение. Затова за Отца, Сина и Светия Дух говорим не като за три Бога, а като за един Бог, Света Троица, тъй като Синът и Духът се отнасят към една Причина, но не се смесват и не се сливат, както ги е сливал Савелий; защото Те се съединяват, както казахме, без да се сливат, а пребивавайки заедно Един с Друг и прониквайки взаимно Един в Друг, без никакво смесване и сливане, и така, че не съществуват Един извън Друг и не се разделят в същността, съгласно Ариевото разделяне. Защото, да кажем накратко, Божеството е неразделно в разделеността, подобно на три плътно прилепнали едно към друго и неразделяни от никакво разстояние слънца, при които има една смесена и слята светлина".
Другото ми възражение е относно въвеждането на разлика между думите "участници в божественото естество" и "причастни на божественото естество". За мен те са еквивлентни, още повече че първият израз е употребен от апостол Петър във второто му послание четвърти стих, а защо е така е обяснил добре професор Мандзаридис и ще си позволя да го цитирам:
"Нетварната енергия или благодатта Божия, или нетварните Божии действия, въпреки че се различават от Божията същност, те не са нещо различно от Бог, а са Самият Бог. Те са живият Бог, Който се открива на човеците и ги призовава към лично общение и участие в Неговия живот. Както подчертава св. Григорий Палама, „единството на вечната природа не се разпада от благодатта на Духа; тя по-скоро обсипва удостоените с допира на Божия Дух". Така човеците добиват лично общение с Бога и стават участници и причастни на Неговата природа. Те не стават, разбира се, участници на Божията същност, защото това би означавало пантеизъм. Но стават участници на Божията енергия действие и живот; стават реални причастници на Бога, „участници в божественото естество".
Бих се радвала да постигнем консенсус по тези два въпроса и тогава да обсъждаме Силуан и Софроний. А дали архимандритът не е имал предвид апостол Павловите думи: "Вече не аз живея, а Христос живее в мене"?
|