Предвестниците на Силуан

Извадки от отзива на Милош Парента за митрополит Антоний.

----- Милош ---------
Напротив, писателят на стр. 286-287 говори в съвършено пелагиански смисъл, че възраждането се извършва с поучение и добър пример, така че не само Спасителят, но и другите хора, а особено свещениците, имат, поради него, изкупителна сила!
-------- край на цитата ------------

Добре е ако може да се намери цялата статия на митрополит Антоний!
Милош е изтървал, че тук Христос даже не е единствен Изкупител, дори по този начин, а просто Първият Изкупител, който показва пътя и начина на други Съизкупители, които ще вървят по Неговия път.

Това е Теософската идея за първия Бял Брат.

Тази идея се приписва на Силуан, но всъщост е идея на теософите и митрополит Антоний е първият, който я въвежда в богословска употреба по време, когато Силуан е бил юноша бледен. Тази работа е писана през 1917г. когато Силуан може би току що е започнал монашеския си път. Никога и никъде не е споменато, че Силуан е имал сериозно богословско образование. И един прост мужик няма откъде да е запознат с тези идеи, които митрополит Антоний популяризира в своя труд дори на елементарно ниво. Макар че е лъжеучение, все пак личи от обема доказателствен материал, който митрополит Антоний прилага в негова защита, че е имал познание за огромен обем фактологична информация от Писанието и Преданието. Че не е вникнал в духовната и същност е друг въпрос.

Тоест Силуан е наистина литературен герой, който служи за удобна опаковка на стари теософски идеи на хора, които са проникнали в православието, за да го направят, поради популярността му сред народните маси, в ракета носител на еретичните им идеи и по този начин да осъществят идеите си за световно господство, свое и на техния господар Дявола!

От следващия пасаж да вземем:

--------- Милош Парента -----------
Авторът съвършено в пелагиански дух на стр. 286 учи, че това възраждане се извършва с външни и естествени влияния на човека, когато говори, че то се извършва „с вразумяване, с примиряване, и още има нещо по-голямо, за което ще кажем по-нататък”, а именно със силата на състрадателната любов, или със силата на страданието за другия.
--------- край на цитата --------------

Извод
Човек се спасява „със силата на състрадателната любов, или със силата на страданието за другия”, според митрополит Антоний.

Тоест с това, с което се спасяваш по примера на Христос, със същото ставаш и съизкупител заедно с Него до постигане на пълен Нравствен монизъм на Целия Адам.

Точно това се влага от архимандрит Софроний в Силуан. И после удобно се извлича от Калистос в статията, която критикувам като „Спасението според Силуан Атонски”, което всъщност би трябвало да се нарича „Спасението според митрополит Антоний (Храповицки)”.

Ето част от първата ми критика, в която цитирам цитиращия Силуан Калистос.

-------------- от Критика на спасението според Силуан Атонски Част 1 ----
Именно това чувство на космическо единство е изразено от преподобния Силуан Атонски: Който носи в себе си Светия Дух... той скърби за всичкия народ ден и нощ, и сърцето му жалее всяко Божие създание, и особено хората, които не познават Бога, или Му се противят, и затова отиват в огъня на мъчението. За тях той се моли ден и нощ, повече отколкото за себе си, та всички да са се покаяли и познали Господа (147) [3]. На Своите избраници Господ е дал толкова велика благодат, че те с любов да обгръщат цялата земя, целият свят, и тяхната душа гори от желание, щото всички човеци да се спасят и видят славата Господна (153).
--------- край на цитата ----------------------

--------------- от част втора ----------------
Архимандрит Софроний в своята книга за преподобния Силуан сумира това учение на Стареца за взаимосвързаността на целия космос с думи, които веднага ни заставят да си спомним Достоевски: Старецът е съзнавал живота на духовния свят, като единство, и в силата на това единство, всяко духовно явление неизбежно се отразява на състоянието на целия този свят(44).
----------- край на цитата -----------------

Добре е да се припомни написаното в трета част.

Всъщност всичко това е практично проявление са идеята на митрополит Антоний Храповицки за НРАВСТВЕНИЯ МОНИЗЪМ. Добре е да се прочете статията по този въпрос на отец Божидар в „Бъди верен”.

Още един пасаж от Милош Парента в доказателство на това:

На мястото на свръхестествената благодатна сила, която произтича от Христовото Изкупление и с която Светият Дух вътрешно възражда човешката природа, авторът поставя състрадателната човешка любов въобще, и Христовата в частност. При това той поставя на едно ниво Христовата състрадателна любов с човешката състрадателна любов, не намирайки между тях различие по същество, а само по степен. Възраждащата сила на състрадателната любов действа, по учението на автора, не с вътрешен, а с външен начин. По такъв начин, авторът унищожава у себе си, в пелагиански дух, истината на Изкуплението и освещението.
------------- край на цитата ---------------

Бих коментирал, че това е идеята, която заляга в МОЛИТВЕНОТО носене на преобърната пирамида заедно с Христос в съчиненията на архимандрит Софроний, оправдана, че „старец” Силуан се е молил за всички.

Но както се вижда, това не е откритие на Силуан, а лъжеучение на митрополит Антоний, което само удобно се популяризира чрез Силуан.

Въпросът е, дали има връзка между митрополит Антоний и теософ-масоните от вселенската Патриаршия или те просто използват ноу-хауто му, за да си заработят повече прозелити, популярност и влияние. Или наистина е взаимно, пък кой каквото парче отчупи от баницата на наивниците, които ще прегърнат въпросните идеи.

Да видим следния цитат от статията на Милош Парента:

В доказателство на казаното ще приведа няколко извадки от труда на автора. На стр. 292 авторът говори: „Нравствено възраждащото начало или сила е силата на състрадаващата любов. В някаква степен тя е отделена на природата даже на не възродения човек, …а на дълбокото и решително възраждане на любимия ближен може да послужи този, който сам живее с Христос, и с Неговата сила се старае да възроди ближния…”
------------- край на цитата ----------------

Ужасяващо е, че човек, по примера на Христос, притежава творческа мощ, да възражда ближните си чрез силата на състрадаващата любов по Христов образец! Това е приписване на творението на творческата мощ на Твореца. Но така би разсъждавал един християнин и би се възмущавал от подобни твърдения.

За един теософ, чиято светогледна система е тази на Пантеистичния монизъм, нещата стават точно по този начин. Когато Атман осъзнае, че е Брахман, тогава той и започва да се държи като Брахман. И на начина, по който смята, че се е слял, станал е едно с твореца-Брахман, той търси да научи всеки недостигнал до това прозрение Атман.

Милош Парента много точно е схванал същото: „Авторът въобще смесва свръхестествената благодат с природната и ги отъждествява.” Или да перифразираме тази мисъл така, теистичната благодат на Християнството, която произтича единствено и само от Бога Творец, така, както е разкрит на страниците на Божието писано откровение – Библията, се замества или уеднаквява с идеята за устройството на света в Пантеистичния Монизъм. Светът, около теб е майя-илюзия на твоя ум, като управляваш мислите си, то и светът около теб ще се промени съобразно с тях. Като проявяваш състрадателна любов, която естествено е и в мислите ти, то ще променяш в света около себе си всичко така, както е подреден умът ти.

Тоест техниката за промяна в Библията – действието на Божията благодат чрез силата на Светия Дух, се подменя с техниката за промяна в Пантеистичния Монизъм – действието на силата на състрадателната любов, като умствена нагласа, променяща всичко около себе си, както и самата себе си, докато се слее с Безличния Абсолют – Брахман.

Тази същата е и идеята на архимандрит Софроний Сахаров ТУК ДА СЕ ЦИТИРА ТОЧНИЯ ПАСАЖ ЗА БЛАГОУХАНИЕТО ПРИ ВЪРХА НА ПРЕОБРЪНАТАТА ПИРАМИДА, КЪДЕТО ЧОВЕК НА ОНТОЛОГИЧНО-СЪЩНОСТНО НИВО ЗАМЕНЯ СВОЯ ТВАРЕН ЖИВОТ С НЕТВАРНИЯ НА ХРИСТОС.

Сега ми хрумва идеята, че теософът Софроний наистина има предвид Христос като пръв Бял Брат, който е намерил начин да се съедини, разтвори в Абсолюта на Брахман, придобил е неговото нетварно естество и сега ние, по неговия път, по неговия начин, правим същото, заменяме нашия сътворен живот с неговия несътворен, но не като същност Божествена без начало и край, а като естество придобито чрез единение с Абсолюта по пътя, който Той е открил за себе си и по този начин е показал и на нас като път за придобиване на същото, несътворено естество на Брахман.

Всъщност еретични са и двете идеи.

Както сливането на тварното естество на Атман с нетварното естество на Брахман от космологията на Пантеистичния монизъм, така и изтриването на границата между сътворената битийност на човека и несътворената битийност на Библейския Бог.

За позабравилите старите дискусии ще напомня само, че състрадателната любов на Христа се проявява в Гетсиманската му молитва.

И естествено този Гетсимански подвиг сега на свой ред трябва да бъде извършен на подходящото място, върха на преобърнатата пирамида.

Съвсем разбираеми вече стават и често цитираните думи на Силуан Атонски:
„Любовта не може да понесе това!” – символ на какви богословски идеи стават.

Това бяха някои хрумвания при превода на труда на протойерей Милош Парента.

Очакват се всякакви съгласия и несъгласия! Ще помогнат определено при дописването на тази статия.

Или това са материали за статията „Старец Силуан – измислен литературен герой”.