Ежи,
От написаното до Глориана смятам, че вече си разбрал какви са истинските мащаби на това, което смяташ, че е нещо дребно. Напротив твърде голямо е, повсеместно и всеобхватно, при това на най-високо ниво. И на клир и на богословски академии и семинарии.

Да популяризираш нещо, като го критикуваш, каквато мисъл си изразил по отношение на мен и Прокимен ми звучи много странно... да не кажа нещо друго.

"Големият богослов" митрополит Йоан Зизиулас си е същият силуанист като архиманадрит Софроний Сахаров, защото разпространява всъщност техните идеи. Чудно ми е как след толкова обяснения да не си го видял или си го видял и всъщност самия ти, осъзнато или не, защитаваш тези идеи.

Критика на въпросната статия след време, макар че съм я започнал още когато я помести за пръв път. Но чак сега си написал нещичко, от което разбирам откъде идват безпокойствата ти и несъгласието ти с моята богословска теза за Силуан и Софроний.

Ще кажа накратко:
Заупокойната молитва в Православната литургия и това, което говори Пергамски Йоан, нямат нищо общо помежду си.

Заупокойната молитва е за блаженопочинал в Христа православен християнин, който има вяра в изкупителната жертва на Христа на кръста.

Докато това, за което говори Зизиулас е събаряне на кръста и бесовска ерес.

Сравни думите на апостол Павел "съразпнах се с Христа и вече не аз живея, а живота, който живея, живея го с вярата в Божия Син" как си съответства по съдържание и място с написаното от Пергамски Йоан.

Съразпването с Христа къде става, на Голготския кръст или на мястото посочено от Йоан Зизиулас?

Прочети в блога ми превода на статията на архимандрит Рафаил Карелин "За теософията"!

Обърни внимание на момента как употребяват еднаква терминология с православната, но бавно и постепенно я изпълват с теософско съдържание, за който клъвне.

Великият апологет и защитник на вярата свети Ириней Лионски в своя предговор към трактата си за ересите казва по смисъл:
С еретиците еднакво говорим, но различно мислим!

Тоест думите, изразите, фразите са най-буквално еднакви, но в контекста се изпълват с различно съдържание, като едното е вярно, а другото е еретично.

От критиката на Догматиката на Алипий може да видиш как отец архимандрита лъже и изопачава. Удобно вади фрази от контекст, добавя им свой контекст и доказва какво си иска. Примерът с решението на Картагенския събор е показателен. Същото прави и с коментара на Теофан Затворник върху Римляни, но това е в недописаната част от статията. Ще го видиш, когато я завърша и отиде в блога ми.

Ежи,
Дано този пример, който току що видиш да ти е за поука, да четеш Светите Отци и Руската Православна Класика, в случая епископ Теофан Затворник със собствените си очи изцяло, а не някой, който смяташ, че удобно ти е извадил есенцията от творенията им, защото, както се вижда, това може да бъде добре скрита изключително отровна лъжа, която сваля в преизподнята.

И двамата с Майкал сте ми твърде скъпи, за да ви оставя до ходите по тези пътища! А и не само вие.

Поздрави
Жабоций

Молитствам, щото Господ да ви даде разбиране и на двамата за написаното романче!