Глори,
Горният ми пост беше есенцията на доклада на архиепископ Теофан Полтавски за "Догмата на Изкуплението" на митрополит Антоний Храповицки и критиката ми на теософията на архимандрит Софроний и неговите ученици. Тепърва идват теслите за статията на митрополит Йоан Зизиулас, която Ежко е поместил за кой ли път и една статия на архимандрит Симеон Брюшвайлер. Но сега ще ти пусна нещо, което направих специално за теб, макар че ми стигна времето само за половината. То е с оглед да се разберат мащабите на пораженията, които нанася на съвременното православие митрополит Антоний Храповицки с неговите учения.

В блога ми може да прочетеш пълния превод на този доклад. Това са последните публикации. А сега искам да видиш на практика как заблужденията на митрополит Антоний се разпространяват в Догматическото богословие на архимандрит Алипий.

Това е официалният учебник по Догматика на духовните школи и семинарии в Русия. Малцина ще дръзнат да препроверяват това, което официално им се поднася. Ще се приеме за истина и после чистосърдечно ще се разпространява и мултиплицира. Проблемът е, че не е истина, както ще се види от критиката ми.

Съвременни Догматични изопачения

Нека да видим как Догматичните изопачения, началото на които поставя митрополит Антоний (Храповицки) в своя Катехизис, се узаконяват в съвременните учебници по Православна Догматика.

Сега да прочетем нещо от преподобни Максим Изповедник. Творения. Различни богословски и домостроителни глави. Стр. 350 от изданието на Зографския манастир 2002г.

Глава 11

Понеже аз, човекът, по своя воля съм престъпил божествената заповед (1) и дяволът, прелъстил (ме) с надеждата да бъда божество, е увлякъл крепостта на естеството ми към наслаждения и се гордял с това като устроител на смъртта, радвайки се на тлението на естеството, затова и Бог стана човек, без да пренебрегва нищо от (човешкото) естество, с изключение на греха, защото грехът не принадлежи на естеството. (И става така), та плътта, прелъстена от предложението (на дявола), да раздразни ненаситния дракон, който (постоянно) алчно я поглъща, и като се превърне в отрова за него, напълно да го изтреби със силата (на пребиваващото) в нея Божество. А за човешкото естество (плътта на Господа да стане) Охранителка, със силата на Божеството, (пребиваваща) в нея, призоваваща към изначалната благодат. Защото, както дяволът, излял отровата на своето зло в дървото на познанието, е погубил (човешкото) естество, вкусило (от това дърво), така и той сам, пожелал да вкуси плътта на Владиката, е бил погубен от силата на Божеството в нея.

За нас е интересна бележката под линия към тази глава:

(1) Употребявайки първо лице единствено число, преподобният като че подчертава „в Адам аз съгреших”. Обаче тук напълно отсъства учението за първородния грях, защото според гръцките отци на Църквата в резултат на грехопадението на Адам и Ева хората са наследили не греха, а смъртта и тлението. Затова в съответствие с тази обща православна традиция преподобният Максим само подчертава, че грехът е „личностен акт”.

Тази бележка под линия и нейното съдържание са в пълен унисон с коментара, който архимандрит Алипий (Кастальски – Бороздин) дава в своето „ДОГМАТИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ” - Курс от лекции. Издание на Зограф 2003г.

„На Православието е чужда представата за това, че потомците на Адам носят лична отговорност за греха на прародителите като за свой собствен грях. Така в постановленията на Картагенския Събор от 252г. е казано, че „не бива да се забранява да се кръщава младенецът, който едва родил се, не е съгрешил с нищо, а само, произлязъл по плът от Адам, е възприел заразата на древната смърт чрез самото раждане” и че при кръщението му се прощават не неговите собствени грехове, а чуждите (свети Киприан Картагенски, 39 послание.” (Стр. 327)

После се приписва крайност на Блажени Августин за прокарване на тази идея и се завършва със следното:

„Но главното Августин е отбелязал правилно: греховната повреденост на човешката природа се явява наследствена и се проявява в ранна възраст. Именно тази идея била развита от светите отци на Православния Изток, които никъде на употребявали термина „ПЪРВОРОДЕН ГРЯХ”.” (Стр. 328)

Но дали е така?

А сега:
„Ние сме се освободили от ПЪРВОРОДНИЯ ГРЯХ чрез свето кръщение, а от тези грехове, които сме дръзнали да извършим след кръщението, не можем да се освободим по друг начин освен чрез покаянието.”

Максим Изповедник
Творения
Зографско издание стр. 74
„Слово за подвижническия живот, края на глава 35”

(Курсивацията с главни букви е моя, нарочно невъзпитано и крещящо.)

Да ги попитам архимандрит Алипий:
Максим Изповедник западен отец, схоластик и протестант ли е?

Този въпрос го задавам риторично, защото за всички Православни Модернисти, какъвто се явява и архимандрит Алипий, всеки, който се придържа към учението за Първородния грях е обвиняван в католически схоластицизъм и протестантство.

И понеже, очевадно Максим Изповедник не е западен отец, схоластик и протестант, то архимандрит Алипий е лъжец, който изопачава пред очите на незапознатите със светоотеческите творения в подробности същността на Вселенските и Поместни Събори, в чиито вероопределения е основата на Православната вяра.

Да поместим отново следния текст от Догматиката на архимандрит Алипий:

„На Православието е чужда представата за това, че потомците на Адам носят лична отговорност за греха на прародителите като за свой собствен грях. Така в постановленията на Картагенския Събор от 252г. е казано, че „не бива да се забранява да се кръщава младенецът, който едва родил се, не е съгрешил с нищо, а само, произлязъл по плът от Адам, е възприел заразата на древната смърт чрез самото раждане” и че при кръщението му се прощават не неговите собствени грехове, а чуждите (свети Киприан Картагенски, 39 послание.” (Стр. 327)

И под него да поставим цитираното от архиепископ Теофан Полтавски, с което оборва противниците на Православното верую за Първородния грях:

„Който отхвърля нуждата от кръщение на малките и новородените от майчината утроба деца, или говори, че макар те и да се кръщават за опрощение на греховете, но от прародителския грях на Адам не заимстват нищо, което би било необходимо са се умие с банята на новото битие (от което би следвало, че образът на кръщението в опрощение на греховете се употребява над нас не в истинно, но в лъжливо значение), този да бъде анатема. Понеже казаното от Апостола: „Единем человеком грех в мiр вниде, и грехом смерть: и тако [смерть] во вся человеки вниде, в немже вси согрешиша (Рим. 5:12)” „С един човек грехът влезе в света, и с греха смъртта: и така [смъртта] влезе във всички човеци, в него всички съгрешиха (Рим. 5:12)” подобава да се разбира не иначе, освен както винаги е разбирала Католическата Църква, навсякъде разлята и разпространена. Понеже по това правило на вярата и младенците, никакви грехове сами по себе си да направят още не могли, се кръщават истинно в опрощаване на греховете, да се очисти чрез новорождението в тях това, което те са заимствали от старото рождение. [178]”

[178] Правило 124 на Картагенския събор//Канони или книга на правилата на Светите Апостоли, Свети събори, вселенски и поместни. Монреал: Братство на преподобни Йов Почаевски, 1974. С. 182

И за всеки поне малко способен да мисли човек е ясно, че точно мисълта на архимандрит Алипий:
„На Православието е чужда представата за това, че потомците на Адам носят лична отговорност за греха на прародителите като за свой собствен грях.”

Всъщност е предадена на анатема от Картагенския Събор, която официално е препотвърдена на Трулския.

Върховно неразбиране и наглост е да се позоваваш на Съборно решение за потвърждение на своята богословска идея при положение, че точно същата идея е предадена от това съборно решение на АНАТЕМА!