Здравей gloriana,
Първо да поправя една стара моя грешка към теб!

Бях ти написал преди време:

Така че, както казва Флоровски, хайде обратно при Светите Отци, в „Новопатристичен синтез”. Когато четеш Светите Отци с РАЗСЪДИТЕЛНОСТ и просветление от Духа Светаго, много от по-късните модернизми стават явни, независимо, че в сравнение с нашето време са вече на няколстотин години.

Грешката ми се състои в това, че тогава не знаех, че Флоровски е всъщност част от тези по-късни модернизми. И „Новопатристичният синтез” всъщност не е завръщане към светите отци, а изопачаването им с цел да се нагласят творенията им в услуга на еретичните разбирания на модерните либерални богослови от Парижкия клуб, което обслужва теософ-масоните в расо от Вселенската Патриаршия.

Има две знакови канонизации от страна на Вселенската Патриаршия през последните десетилетия, тези на монахиня Мария Скобцова и на Силуан Атонски. И всичко това с цел да се узаконят и популяризират удобните за тази Патриаршия учения, на които са носител тези двамата.

Съвсем накратко няма да мога да обясня принципната схема на лъжеученията, които генерират богословите, които са поставили в услуга на Вселенската патриаршия своя талант, но донякъде да опитам.

Подменят се бавно и постепенно основни богословски догмати, този на изкуплението и този за първородния грях. Изкуплението вместо да е в кръвта на Христос, което е свидетелството на Евангелието, става изкупление, което се извършва по време на Гетсиманската Му молитва. Състрадателната любов на Спасителя е тази, която вследствие на тази Гетсиманска молитва дава благодат за спасително възраждане на човека. Това е възраждане на старата ерес на ЕВХИТИАНСТВОТО (на молещите се, които се спасяват само и единствено с молитва). Да не се бърка с ЕВТИХИАНСТВОТО, по името на Евтих, което всъщност е монофизитството. След това се въвежда идеята за единното човешко естество, „целия Адам” на Силуан Атонски, което е човекът принцип на Източния Пантеистичен Монизъм или Адам Кидмон или Кадмон, което идва от окултизма на Кабала, което е ясно, че е удобно теософско-масонско верую, защото теософията заимства всичко необходимо от окултните религии. След това човек започва да се спасява всъщност сам по молитвения образец на архимандрит Софроний Сахаров, оправдан с практиката на молещия се за всички Силуан, който заедно с Христос на върха на преобърната пирамида на битието носи човешките немощи, заедно с Него, и по този начин се единява на онтологично-същностно ниво с Него и с това се спасява и става пример за нас, как и ние да се спасим. Но за да може да се извърши това трябва да се събори неудобния догмат за „първородния грях”, защото той не оставя на човека никакъв шанс да може да се справи сам с горепосочената цел, защото „първородният грях” всъщност показва пълната духовна немощ и безсилие на човека да извърши каква да е духовна промяна в себе си. Ако пелагианите са учели, че човекът не е повреден и спасението е в неговите и основно в неговите ръце, то, да ги наречем Силуанистите, учат, че пелагианите грешат по отношение на естеството, човекът наистина е повреден, но после продължават отново в пелагиански дух в последната част на пелагианското твърдение, човек наистина се спасява сам. Но тук има едно уточнение за повредеността на човека. Човекът не греши, защото е наследник на прародителския грях на Адам, а защото е човек като него, точно като него избира да греши сам по някое време в своя живот. Това, което тези хора не разбират е, че следствието на „прародителския грях” е, че той е извършил духовна промяна към духовна смърт в Адам, която ние, като негови потомци наследяваме, и че всъщност ние сме се родили с това заболяване в духовен план, да грешим. И понеже не разбират това, те продължават с идеята, че както човек свободно избира да може да греши, като Адам, така и може свободно да избере и да не греши. Проблемът е, че точно като следствие от „първородния грях” на Адам точно това човекът да не може, въпреки, че може и да има желание за това.

Римляни 7:18
Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

И един от финтовете, които се правят, за да се събори учението за „първородния грях” и да се избегнат неприятни текстове от Писанието и Преданието, е да се каже, че той на практика не съществува като проблем, само видиш ли, по някакви причини, той се „ВМЕНЯВА”, на човека, макар че никой от нас не е извършил на практика съгрешението на Адам в Едем.

„Вменяване” означава на някого по някаква причина да припишеш нещо, с което тоя няма нищо общо.

Само че на нас няма защо да ни се поднася протест срещу „първородния грях” чрез въвеждане на термина „вменяване”, всъщност на Адамовия грях, защото генератора на грях, в който го е превърнало непослушанието в Едем, Адам, като на негови потомци не само по плът, но и по състояние на духа, всъщност го е предал по наследство и на нас. „Първородният грях” е това, което е превърнало Адам в грешник, който не може да се спаси сам. Същото това получаваме като духовно наследство от него и ние.

Затова каквото и да се опитваме да направим, не можем да се спасим сами, дори поради простата причина, че вече сме грешни още по рождение. Праведният, ако е в състоянието на Адам преди грехопадението, няма нужда да се спасява от грях, но ако падне в тресавището на греха, вече пък не може сам да се измъкне от там. Трябва да го извади някой друг. Затова апостол Павел продължава:

24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

И се получава следната богословска идея за спасението, която Силуанистите проповядват, а ние с Прокимен се опитваме да обориме.

Тоест не Бог извършва промяната в нас, а ние по подобие на Христос, как е угодил, според тях, на Бога, трябва сами да извършим тази промяна, като се възползваме от „благодатта” в тази и разновидност, за която споменах по-горе. В състояние на „богооставеност” (каквото и да означава тази глупост), защото „отделени от Мен нищо не може да сторите” – казва Христос в Йоан 15:5, е повече от ясно, че всички трудове са напразни и безсмислени. Не трябва да се забравя, че имаме работа с теософ-масони, за които Христос не е Божият Син, Който единствен може да ни спаси, а просто първият, или един от първите „Бели Братя”, които са намерили пътя към Бога и са ни го показали. Тоест, неприятният извод е, че Христос не е Спасител в пълния и абсолютен смисъл на думата, а „спасител” с това, че ни показва пътя, че просто е „пример” за нас.

„В литургичната молитва на върха на преобърнатата пирамида ние се съединяваме с главата Христос на онтологично-същностно ниво.” И всъщност по този начин се спасяваме. Дори да не цитирам съвсем точно архимандрит Софроний, мисълта е същата. Просто не разполагам време да дам точния цитат, но в този цитат едно е съвсем точно. „Ние се съединяваме” – това може да го каже неопелагианин по Силуанов образец, който е взел спасението в собствените си ръце, защото точният израз, ако си верен на Писанието, е, че „Бог ни съединява в Христа със Себе си”. Много е важно да се каже това „в Христа”, защото се има предвид въплъщаването в човек на Спасителя. Защото в Христос пребивава несливаемо и неразделно Божественото и Човешкото. В нас нещата стават по подобен начин по действието на Божията благодат. Бог ни прави съпричастни на Божественото естество чрез обитаващия в нас Свети Дух по действието на Неговата животворяща благодат, но без да изтрива разликата между Него Твореца и нас сътворените, което е всъщност и невъзможно. Божията непроменяемост изключва възможността Бог да изтрие тази граница.

Но в своето учение архимандрит Софроний, по теософски образец, точно тази граница изтрива. „ние се съединяваме с Него на онтологично- същностно ниво”.

От това смятам, че на принципно ниво е ясно за какво върви реч. Но определено е необходимо да знаеш всяка дума или израз в горното изложение какво е точно богословското и съдържание, а за това е необходимо да се изчетат всички материали в блога ми по тази тема.

И понеже тук става въпрос за „Друго благовестие”, което смятам е ясно за всеки, който може да вникне в Благовестието на Евангелието.

2 Коринтяни 5 глава

14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;
15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.
17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.
18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;
19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.
20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
21 Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.

Защото думите на апостол Павел изобличават в лъжа „Бесовското благовестие” на Силуан, Софроний и компания, то всеки, който не изповяда написаното от апостол Павел, а това, което архимандрит Софроний учи, попада под Божествената анатема засвидетелствана от апостол Павел в посланието му до Галатяните:

Галатяни 1:8
Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

Галатяни 1:9
Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

Бог да вразумява Дядо Неофит и Дядо Гаврил да не попаднат под ударите на горните текстове!

Поздрави
Жабоций

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от oldfrog на 22.02.15 14:44.</EM></FONT></P>

Редактирано от oldfrog на 22.02.15 14:45.