Ще ти кажа какво мисля, а не в какво вярвам. Мисля, че всичките тълкувания, които съм чел по този въпрос са изключително наивни - трудно ми е да повярвам, че дори един интелект, като Йоан Дамаскин е твърдял такива нелепици, че виното и хляба ставали необикновени вещества, но .... Какво им е необикновеното? Как ще го докажеш? Ако не вярваш, че не стават необикновени, занеси ги в някоя лаборатория, да им направят пълни изследвания, до най- малката подробност, да видиш различават ли се с нещо от обикновените храна и вино. А ако не се различават по научен път, тогава как лично ти ще разбереш, дали ти е дадено обикновено или необикновено вино - и не забравяй, че лично мога да те подложа на тест, така че не хитрувай и кажи честно, как ти ще разбереш, дали съм ти дал обикновено вино или необикновено.

Преди време гледах едно предаване по дискавъри, в което показваха силата на самовнушението, направиха следния експеримент. Викнаха професионални дегустатори на вино, хора признати из тези среди и им предложиха пет вида червено вино и пет вида бяло, да си кажат мнението. Та опитаха хората и почнаха - това носи еди какъв си аромат, онова имало привкус на еди какво си и т.н. В края на експеримента им признаха, че и червеното вино е само от един вид, и бялото вино е само от един вид. Не може да бъде - е не може, ама е на, едно и също вино пиете, но само защото са ви казали, че е различно и вие сте повярвали, окачествявате по- различен начин всяка чаша.

Така, че моля те бъди честен и прям, и кажи, убеден ли си, че ще различиш едното вино, обикновеното от другото вино, което уж било преосъществено? Ако си убеден, готов ли си да проведем този експеримент? А ако е невъзможно да се направи разлика нито по лабораторен път, нито по субективен път, тогава от къде произтича тази разлика - поради що трябва да вярваме, че това вино е необикновено вино и ни свързва с божествената същност на Христос, от къде произтича това вярване, поради каква причина, какво реално случващо се нещо? За да говорим за реалност на даровете, значи трябва да има нещо реално - кое е то, можеш ли да го посочиш, ако не ти, тогава някой друг, нямам против, дори и папата можем да подложим на този тест, знае ли се, казват че бил светец и праведен, така че може би той ще направи разлика?

Поставям този въпрос не случайно - всички християни вярват, че се случва някакво много особено тайнство, някаква мистика, но ако не правят разлика м/у едното и другото вино, тогава каква им е гаранцията, че не са ги измамили? Просто помисли - някой свещеник, може да ви се подиграе и да ви даде съвсем обикновено вино, купено тази сутрин от магазина, а вие изобщо няма и да разберете. Какво по- унизително от това?

Надявам се да ме разбираш правилно, ти си от онези християни, които представляват интерес за мен, казваш онова, което мислиш, не си кривиш на душата, виждам това, така че моля те, опитай се да разбереш, че не отричам стойността на самата евхаристия. Преди време опитах да споделя това в този форум, но всички се засегнаха - бил съм невъзпитан, бил съм идиот, нищо не съм разбирал и какви ли още не безсмислици по мой адрес. Аз проявявам простичка загриженост към духовния живот на вярващите, а те се обиждат - на какво? някой може да ви прави на маймуни, а вие дори няма да заподозрете това, пък после аз съм обиждал.

А сега ще ти споделя в какво вярвам - ще ме извиняваш за дългия пост, но гледам да съкратя колкото ми е възможно. Евхаристия е много хубава дума - тя означава благодарност, а казано по този начин има смисъл, причастието е благодарност. Само когато си благодарен, тогава си се причастил и нима може да бъде по- друг начин - няма как да не изпитваш благодарност, пък да твърдиш, че си причастен само, защото си пил някакво си вино. Исус е човек, който е изцяло благодарен - неговото същество е изпълнено с благодарност, за това, че се е родил, за това че е живял, а дори и за това, че един ден ще напусне този свят. За всичко е благодарен и няма как да не е благодарен на Бога - харесвам тази дума, благ дар, та какъв друг дар би могъл да получиш от Бога. А какво се случва в човека, който изпитва благодарност - случва се нещо, което не може да се изрази с думи, нещо висшо, нещо което те кара да се усмихнеш, да притаиш дъх, да затвориш очи и да запазиш тишина.

Това, което се забелязва в разказаното от Евангелията е, че през тази последна нощ Исус не е говорил много, но всичко, което е казал има огромен смисъл. Това, в което вярвам е, че сигурно в тишината се е случило много повече, от това, което четем. Просто самото му присъствие и надвисналата близост на смъртта и разпятието - в тази тишина вероятно много се е случило, много е било поверено. Нека ти разкажа една история, която чух.

Казали на Сен Луи, краля на Франция за някакъв мистик, който имал висока репутация сред хората - мистикът се казвал брат Иниго. Кралят слушал толкова много за него, че тръгнал за планините, където живеел мистикът. За да го посети, кралят тръгнал облечен, като беден поклонник, защото когато отиваш при мистик, не можеш да отиваш, като крал - краля няма нищо, само някакво си кралство, така че отиваш, като просяк, защото дори и краля е просяк пред мистика. Отиваш с ръце събрани, като просешка паничка и така трябва да бъде, защото ако отидеш, като крал, ще пропуснеш, тъй като самото ти его, сянката, ще падне м/у теб и мистика - трябва да си никой, инак със сигурност ще пропуснеш. Той отишъл, като беден поклонник, почукал на вратата и помолил да го види. Пазачът на вратата съобщил на брат Иниго, че някакъв странник дошъл да говиди. Пиян от радост, той се забързал към вратата и там двамата паднали един- друг в прегръдките си и се поздравили. Те паднали на колене, като че ли били стари приятели и си оказали взаимно знаци на божествена любов, но нито един от тях не промълвил и дума. Те стоели така известно време в пълна тишина, докато накрая се сбогували. Но когато другите братя разбрали, че посетителят бил не някой друг, а сам кралят на Франция, те възнегодували и казали - как можа да си толкова глупав и да не кажеш нищо на един толкова велик крал, който е дошъл да те види и чуе как говориш? А Иниго им отвърнал - мили мой братя, не бъдете толкова сащисани от това, че нито той, нито аз имахме какво да си кажем един на друг, тъй като още щом се прегърнахме, сърцето му се отвори към мен и моето към него, и ние видяхме всичко в огледалото на вечността. Тишината каза всичко, което може да се каже, а също и това, което не може да се каже.

На тази последна среща с учениците това е всичко, което е било казано, но е имало много, което е било казано, без да се говори - самото присъствие и благодарност на Исус им било предадено. В тази нощ, виждайки, че смъртта идва, те не могли повече да отлагат, нямало е как да кажат "утре", вече няма утре, утре учителя няма да го има, вече няма бъдеще, за което да се отлага. Онази нощ те трябвало да бъдат там с Исус,всички заедно и никой не попитал нищо, защото когато смъртта е толкова близо, как можеш да питаш? Това би било нечестиво, би било просто глупаво, а винаги когато смъртта е близо настъпва тишина. Те останали в тишина и сигурно в тишината, са яли и пили. Хляб и вино, такива малки, земни и всекидневни неща, през тази нощ Исус ги е направил свещени - трансформирал е самата земя в рай. "За възпоминание го правете" казва и от този ден, където и да има истински християнин, където и да е той, всеки ден, когато яде и пие, това, което той яде е Исус, това което той пие е Исус, всяко малко обикновено нещо се е превърнало в тайнство, защото християнинът е изпълнен с благодарност.