|
В разказа за Лазар и немилосърдния богаташ Господ ни засвидетелства, че и двамата предстоят пред Бога - единият "горе", в Утеха, а другият -"долу", в мъка (кавичките са поставени дотолкова, доколкото тези състояния имат местоположение съгласно нашите представи). Разделението не е "по място", а по отношение към Бога - онова "не искам", което Вие самият проповядвахте в свое време .
". . . Какво представлява Божият съд?
Бог е Истина и Светлина. Божият съд не е нищо друго, освен нашето докосване до истината и светлината. В деня на Второто Пришествие всички хора ще се явят голи пред проницателната светлина на истината. „Книгите” ще се отворят. Кои са тези „книги”? Това са човешките сърца, които ще се отворят от всепроникващата Божия светлина и всичко, което съществува в тях, ще се открие. Ако в тези сърца има любов към Бога, хората ще се възрадват, виждайки Божията светлина. Обратно, ако те са изпълнени с омраза към Бога, хората ще изпитват мъка от приемането на всепроникващата светлина на истината, която са мразели през целия си живот.
Хората ще се отличават помежду си не по решението на Бога, наградата или наказанието от Него, а по това, което има в техните сърца. Всичко, каквото е имало в тях по време на земния им живот, ще се открие в съдния ден. Ако при това откриване има награда или наказание – и несъмнено ще има – те не идват от Бога, а от любовта или омразата, която царува в нашите сърца. Любовта включва в себе си благословение, а омразата включва отчаяние, горчивина, мъка, болка, злоба, смут, объркване, мрак и всички други външни състояния, които съставят ада (1 Кор. 4:5).
Светлината на Истината, Божията енергия, Божията благодат, която в съдния ден ще осени човеците, свободни от тлението, ще бъде една и съща за всички човеци. Няма да има абсолютно никаква разлика. Хората със здраво зрение се наслаждават на светлината и затова ясно виждат красотата около тях, докато тези с болно зрение чувстват болка и увреждат очите си, страдат и искат да се скрият от светлината, която доставя толкова голяма радост за здравото зрение.
Но уви, вече няма да има никаква възможност човек да избегне Божията светлина. В този живот съществува такава възможност. Божията любов и светлина ще обгърнат всички. Няма да има място, скрито за Бога, както става в тленния живот в царството на княза на този свят[xi].
Царството на дявола ще бъде разрушено при всеобщото Възкресение и Бог отново ще владее над Своето творение- „Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола”. (1 Йоан 3:8). Любовта ще покрие всичко със своя свещен огън, който ще извира като река от Божия престол и ще напоява рая. Но същата река на Любовта ще задуши и изгори тези, които имат омраза в сърцата си.
„Защото нашият Бог е огън, който изтребя” (Евр. 12:29). Един и същ огън, който докосва златото, изгаря дървото. Чистите метали блестят в него като слънце, а отпадъците горят с черен дим. Всички се намират в един и същ огън на любовта. Някои от тях блестят, а други стават черни и тъмни. В една и съща пещ стоманата свети като слънцето, а глината потъмнява и се втвърдява като камък.
Тази разлика зависи не от Бога, а от човека, и се определя от неговия свободен избор, който Бог безкрайно зачита. Божият съд е откриване на реалността, която съществува в човека.
Свети Макарий Египетски пише: „Както царството на мрака и грехът се крият в душата до деня на съда, когато дори телата на грешниците ще се покрият с мрак, който още сега съществува в душите им, така и царството на светлината и небесният образ. Иисус Христос сега тайнствено осветлява и царува в душите на светците. Той е скрит от очите на хората. . .до деня на Възкресението, когато дори телата ще се покрият и прославят с Господнята светлина, която още сега съществува в душата на човека, така че и тялото да царува заедно с душата, която още сега приема Христовото царство, утешава се и се просветлява с вечната светлина”[xii].
Свети Симеон Нови Богослов казва, че това, което има значение във вечния живот, е не какво човек прави, а какво е, дали се е уподобил на Иисус Христос, нашия Господ, или е различен и не е подобен на Него.Той казва: „в бъдещия живот християнинът не бива изпитван дали се е отрекъл от целия свят заради любов към Христос или дали е раздал богатството си на бедните или дали е скърбил и плакал за греховете си или дали е направил всяко друго добро дело в живота си, а внимателно се гледа дали е се уподобил на Христос, както синът е подобен на баща си”.
Свети Петър Дамаскин пише: „Не всички приемаме благодеянията по един и същ начин. Едни приемат огъня на Господа, тоест Неговото слово и чрез труд сърцето им се смекчава подобно на восък, а други го приемат, но чрез леност те се втвърдяват подобно на глината и камъка. Той не принуждава никого от нас да го приемем по един и същ начин. И както слънцето изпраща лъчите си и осветява целия свят, така онзи, който иска да го вижда, се просветлява, а онзи, който не иска да го вижда, не бива принуждаван да го прави. Никой не е отговорен за лишаването от светлината, освен този, който не иска това; защото Бог е създал и слънцето, и очите, но човек има власт да приеме светлината или да я отхвърли.
Тук става същото. Бог изпраща на всички нас светлината на познанието като лъч, но заедно с познанието ни е дал и вярата като зрение. Онзи, който иска да получи познание чрез вярата, я съхранява чрез своите дела и Бог му дава още по-голямо желание, познание и сила”[xiii].
Мисля, че досега успяхме да разберем какво точно е вечният ад, какво точно е вечният рай и кой реално е отговорен за тази разлика.
В изображението на Второто Пришествие виждаме, че нашият Господ Иисус Христос седи върху престол. От дясната Му страна са приятелите Му, благословените мъже и жени, които са живели с любовта Му. От лявата Му страна виждаме враговете Му, всички, които са изпитвали омраза в живота си дори да са изглеждали благочестиви и богобоязливи. В средата виждаме огнена река, която извира от престола на Христос и тече към нас. Коя е тази огнена река? Инструмент за мъчение? Акт на отмъщение от Бога, за да изтреби враговете Си?
Не, нищо от това. Тази огнена река е древната река, която изтичаше от Едем, за да напоява рая (срв. Бит. 2:10). Това е реката на Божията благодат, която от самото начало напоява Божиите угодници. С една дума, това е приливът на любовта на Бога към Неговите творения. Любовта е огън. Който обича, знае това. Бог е Любов. Следователно Бог е Огън. А огънят изтребва всички, които сами не са огън, и прави по-бляскави и светли тези, които сами са огън (срв. Евр. 12:29).
Бог много пъти се е явявал във вид огън: на Авраам, на Моисей в неизгарящата къпина, на Израилевия народ, на когото показвал пътя в пустинята през нощта като огнен стълб, а през деня като светъл облак, когато покрил скинията на свидетелството със славата Си (Изх. 40:28-32) и когато паднал огън от небето на върха в Синай. Бог се открил като огън на планината на Преображението; Той казва „огън дойдох да туря на земята!” (Лк. 12:49), тоест любов, защото, както казва св. Йоан Лествичник, „любовта е извор на огън” (Лествицата 30, 18).
Гръцкият писател Фотий Контоглу казва на едно място, че „вярата е огън и стопля сърцето. Светият Дух слязъл над апостолите във вид на огнени езици. Когато Господ се открил на двамата ученици, те рекли: „не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието”. Христос оприличава вярата на „запален светилник”. Свети Йоан Кръстител казвал в проповедта си, че Христос ще кръсти хората„с Дух Светий и огън”. Наистина, Господ казал: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал”. Затова най-осезателният белег на вярата е топлината. Затова се казва „гореща вяра”, вяра, която стопля. И както топлината е белег на вярата, така и мразът е сигурен белег за греха."
Редактирано от tri-9084 на 22.01.15 23:06.
|
Бог е Огнена Любов и Огън изгарящ [re: Prokimen]
Бог е Огнена Любов и Огън изгарящ