Всички ние, доколкото сме що-годе нормално социализирани и функциониращи човеци (т.е. доколкото не сме крайно болни и/или невротизирани), извършваме всекидневно множество микронасилия над околните, а и върху нас биват извършвани множество микронасилия от околните. Вчера, например, упражних две по-отчетливи микронасилствени действия, за които днес си спомням: едното беше да склоня мой близък човек да направи нещо, което той първоначално отказваше да направи, ползвайки за целта някаква форма на морално изнудване, а второто беше да помоля - любезно, но категорично - сервитьорката в една пицария да смени донесентата поръчка с друга поради нетъговския вид на донесеното; тя отиде до управителя на заведението, той ме пита какъв е проблемът и в крайна сметка поръчката ми беше сменена; знаех, че като клиент имам право на това, но същеременно трябваше да преодолея първоначалното микроугризение, че по този начин ще причиня дискомфорт на тази сервитьорка, както и да надделея на реалистичното очакване, че по този начин ще си причиня и на себе си лек дискомфорт с това, да чакам и да общувам допълнително с персонала; но в крайна сметка в мен надделя принципната ми позиция плюс желанието да засвидетелствам на приятелите, с които бях седнал в заведението, че следвам тази принципна позиция. Някой може да се изсмее на тези примери като такива, които нямат нищо общо с насилието, пък било то и "микро". Бих отвърнял на тези някои, че имат доста наивни социологически и психологически представи за това как функционира обществото и личността.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)