Цар на царете и Господар на господарите. / Религия и мистика / Православие

Син Божий е "Цар на царете и Господар на господарите." (Откровение, 19:16).

В стих 6-ти, се казва, че Се "в ъ з ц а р и". Възнесението и сядането отдясно е поради това, че подчинява всецяло и всечестно човешката Си воля на Божествената (Филип. 2:6-10) и именно това Го прави Назорей на назореите.

"Бидейки единосъщен на Бога и Отца, Той свободно желае и действа като Бог. Но бидейки единосъщен и на нас, Той свободно желае и действа и като човек. Защото Негови са чудесата, Негови са и страданията.[т.е., л и ч н и, касаещи човешкото естество]", казва св. Иоан Дамаскин в "Точно изложение на православната вяра".

Глава 18. Още за това, че в Господ има две воли и свободи, както и два ума, знания и мъдрости [228]

. . . И така, Той естествено притежаваше способността да желае и като Бог, и като човек. Впрочем човешкото Му желание следваше и се подчиняваше на (Божественото) Му желание, бидейки задвижвано не от собствено разпореждане, а желаейки онова, което Божествената Му воля желаеше. Когато Божествената воля допускаше, тогава (човешката воля) естествено изпитваше това, което й е присъщо. Така, когато човешката Му воля искаше да избегне смъртта, а Божествената Му воля се съгласяваше с това и го допускаше, тогава Господ естествено се молеше смъртта да Го отмине и бе в състояние на вътрешна борба и страх. Когато Божествената Му воля пожела човешката Му воля да избере смъртта, тогава страданието стана доброволно за нея, тъй като Той доброволно се предаде на смърт не само като Бог, но и като човек. С това Той дари и на нас дръзновение пред смъртта. Така, преди спасителното Си страдание Той казва: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша (Мат. 26:39). Очевидно трябваше да пие чашата като човек, тъй като (не можеше да я пие) като Бог. Затова като човек иска чашата да Го отмине. Това бяха думи на естествен страх. Но нека бъде не Моята воля (Лук. 22:42), тоест "понеже имам друга същност в сравнение с Теб, а Твоята, тоест Моята и Твоята, тъй като по природа съм единосъщен с Теб". Това, обратно, са думи на мъжество*. Защото душата на Господ, станал по Свое благоволение истински човек, като почувствала отначало естествена немощ поради чувството, възникнало при раздялата (със земния живот) и като почувствала естествено състрадание към тялото, после, укрепена от Божествената воля, мъжествено решава да отиде на смърт. Тъй като Господ - Един и Същ - бе съвършен Бог заедно с човешката Си природа и съвършен човек заедно с Божествената си природа, то Самият Той, като човек, в Самия Себе Си и чрез Самия Себе Си подчини (всичко)* човешко на Бог Отец и стана послушен на Отца, давайки ни в Свое Лице най-добър пример и образ.

. . . А човешката Му воля и получи началото си от (определен) момент, и сама претърпя естествени и непорочни страсти, и по природа не бе всемогъща, но като стана действително и по природа воля на Бог Слово, с т а н а и всемогъща [231].

[228] Тази глава е насочена против последователите на Аполинарий и монотелитите. Първите лишавали Христа от разумна душа и признавали в Него само божествена воля, а вторите, като отричали човешката Му воля и действие, лишавали от битие и душата Му, защото няма природа, лишена от действие, и там, където няма никакво действие, няма и никаква природа.

[229] Св. Григорий Богослов. Първо послание до Кледоний.

[230] Пак там.

[231] Св. Максим Изповедник. Диалог с Пир // PG 91.

"Той е Бог, но в същото време е и екзистенциално свободен от своята Божественост, свободен да съществува „кенотично” и като човек – във въплъщението му се усеща триумфът на екзистенциалната свобода на личността от нейната природа.", казва Христос Янарас

*Що значи "назорей", в чисто етимологичен план: Назореи, ед.ч. назорей, са хора или човек дал обет да се посвети на Бога.

"Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас" (1Пет., 1:20) ". . .по определената воля и предведение Божие предаден" [Деяния, 2:22-23]

Разните предобрази на назорейския оброк Всесъвършеният Господ ги изпълнява в Духа, а не в служение на буквата. Да, Той изпълнява "писането за Мене в Закона Моисеев, в пророците и в псалмите", но същевременно става и Ходатай на Нов, Съвършен Завет - не такъв, какъвто е Старият, есъвършеният, затова и той пръв дава Пример на служение на Духа, а не на буквата.

Ако Христос е Всесъвършеният Човек и ако правилно е наричан Господар на господарите, Цар на царете, Първосвещеник на първосвещениците, то защо да не е и Назорей на назореите – Съвършеният Назорей - Онзи, Който доброволно, всецяло подчинил човешката Си воля на Божествената до смърт, и то смърт кръстна.