на това:
По-милостивите христиени осъждат на смърт директно, ако не вярваш в Христа, но баш праведниците пращат на вечни мъки всеки неверник и грешник.

Ти се съмняваш в съществуването на ада и вечните мъки, като повтаряш възражението, което днес е на мода: „Това е несъвместимо с милосърдието на такова благо същество като Бога”.

Ах, приятелю мой, може ли такова слабо, ограничено същество като човека да съди от себе си за Бога

Спасителят е казал, че има ад, че има вечни мъки, тогава на какво възразяваш? Ако дадеш място на това възражение, значи се съмняваш, че думите на Спасителя са истински и ги отхвърляш. Който отхвърля дори един догмат от Христовото учение, той се отрича от Христа.

Човек може да прояви милост, Бог - никога!

Бих отговорил:
Бог е проявил милост в този свят, ако се вслушаш в заповедта Му:
Бог заповядва на всички човеци покаяние - обръщение от злите им дела, без да държи на времето на невежеството!

И съвсем ясно е казал, че всеки, който не е изпълнил тази заповед, заминава в огненото езеро с подходяща присъда за това, че не се е възползвал от възможността в земните си дни да напише името си в декрета за помилване с Вяра и покаяние, който декрет е подписан от Бог с Кръвта на Христа.

И си помисли добре, искаш да бъдеш християнска на практика или само ще си говориш за християнство в съответните клубове.

Защото непознаването на основни християнски доктрини, така както са разгледани в Светото Писание, а не така, както се изкривяват в разни Конфесии, ще вкарат в писане на глупости, които даже са Богохулни.

Бог е милостив, но е и Справедлив Съдия, който не обезвинява виновния.

"От гнева на Справедливостта Ми,
се скрий в милостта на Любовта Ми!"

Но с покаяние и дела съответни на покаянието!
Защото Покаянието и делата на Покаянието са следствие и причина едновременно да влезеш в милостта на Божията любов, докато нежеланието за покаяние те оставя сред тези, които ще познаят гнева на Божията справедливост!

Да ти го кажа по друг начин, та дано така разбереш.