|
Сега Майкале-теософе,
Да пристъпя към малко по-прецизно излагане на идеите от предходния ми пост до теб.
Първо по въпроса за името на книгата на архимандрит Софроний Сахаров, която казваш, че се нарича „Ще видим Бога, Както Си е”. И претендираш, че злоумишлено съм го превел не така, както присъства из разните модернистки сайтове. Извинявам се за допуснатата в предходния ми пост грешка, че думата „видим” съм я представил като руската „увидеть”, макар че точно това е точният превод от български на руски. И с това даже съм омаловажил наглостта на архимандрит Софроний. Пак си прегледах стари постове и коментари по темата. Да видим какво намерих там.
И съм оставил една бележка към забележките отдолу, че нарочно съм оставил руските издания на руски език, та да е по-лесно търсенето. Ето първата:
[1] “Видеть Бога как Он есть” Стр. 139. Stavregic monastery of St. John the Baptist. Essex 1985. Далее все цитаты арх. Софрония из этой книги.
Ето го още по-неприятното заглавие, както носи претенциозното си име на руски език, което преведено на български е „Да виждаме Бога, както Той Е” или „Да виждаме Бога, както Си Е”.
Първо използвано е сегашното време на глагола от несвършен вид „видеть” – „да виждам”, а не бъдещето време на същия глагол „будем видеть”, което означава „ще виждаме”.
Разликата от „видеть” – „да виждам” и „увидеть” – „да видя” е, че първият глагол от несвършен вид говори за едно непрекъснато действие, докато глаголът от свършен вид говори за еднократно завършено действие.
Тоест претенциите на архимандрит Софроний са не просто за този свят, но и за едно непрекъснато и продължително действие.
Питай, Майки, руските преводачи защо са си избрали такова име за руския превод на книгата!
И да покажа, и да докажа, че руските преводачи са избрали ТОЧНИЯ ПРЕВОД, който най-адекватно изразява духовния опит, с който иска да ни направи съпричастни теософ-масонът в расо архимандрит Софроний (Сахаров).
Като начало да припомня едни думи на Майка Касиния (Везенкова) казани за теософията в книгата „Силуан Атонски”:
„7 „Словото на Христа, възприето в живота прави от човека Бог” - (човекобожието на Достоевски). „Влизането в божественото битие, причастие на битието” (стр. 95) – идеала на теософията за сливане на човека с Бога.”
Целият текст може да се прочете тук:
Сега да погледнем в следната беседа:
Архим. Захариас (Захару)
И да дадем точните цитати:
Първи цитат
„В литургията молитвата протича на онтологично равнище, тъй като се извършва чрез силата на вечния Дух. В нея човекът преодолява душевното (психологическото) равнище като заменя своя тварен и тленен живот с нетварния и нетленен живот на възкръсналия Син Божи.”
Край на цитата
Трябва да си слепец, за да не видиш в този цитат теософския възглед на архимандрит Софроний за „заменяне на онтологично-същностно равнище своя тварен и тленен живот с нетварния и нетленен живот на възкръсналия Син Божи”. Или „идеала на теософията за сливане на човека с Бога” – както е отбелязала по-горе Майка Касиния. Нарочно поставям двата израза в един абзац, за да се види, че те са всъщност една и съща идея. Само че тук идеята на теософията се реализира в някаква „Литургична молитва”, която е патент на архимандрит Софроний.
Не че не съм коментирал и този въпрос в клуба, но сега просто се фокусирам върху теософията на архимандрит Софроний, а не в специфичните различия на неговата „Литургична молитва” от това какво и как се постига чрез нея и доколко това съответства на Светото Писание.
Втори цитат
„Той твърди още, че що се отнася до молитвения живот, литургията дава същите резултати като исихастката молитва и смята, че днес вече няма подходящи условия за исихазъм, както е имало някога.”
Край на цитата
Хем удобно няма подходящи условия за исихазъм, хем още по-удобно, за който обича исихазма, неговото предложение за „Литургична молитва” дава същите резултати като исихастката молитва. Е, цялото ми голямо изследване показва несъстоятелността на тази претенция на архимандрит Софроний. Резултатите на неговите практики, според исихастката традиция, носят името ПРЕЛЕСТ.
Сега да ти пусна няколко реплики на ученика на архимандрит Софроний Сахаров митрополит Калистос Уеър, от които се вижда същата тази теософска идея. Или „идеала на теософията за сливане на човека с Бога” – както е отбелязала по-горе Майка Касиния.
Следващият пасаж е нещо, което вече лично на теб съм ти го пускал, не че и днес ще разбереш, но просто за илюстрация на останалите клубари за какво ти говоря от дълго време и бягаш от съдържанието на написаното:
Цитат на Калистос от статията
„Ще намери ли накрая всяко сътворено същество място в Тринитарния перихорезис (взаимопроникване), в движението на взаимната любов, протичаща вечно между Отца, и Сина, и Светия Дух?”
Край на цитата
Такъв израз може да използва само теософ, за който Вселената отговаря, като принцип на съществуване, на Източния Пантеистичен Монизъм, а не на разграничимостта на съществуването на Бога и творението Му така, както е засвидетелствано в Писанията.
Взаимопроникване, каквото Калистос приписва на Трите лица на Бога в единното Му същество, смятам, че първо е подвеждащо, защото за Бог отците казват, че е прост, несложен, което означава монолитност, която изключва взаимопроникването, като термин при обясняването на Божията битийност.
Йоан 10:38
но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.
Тълкуванието на Светите Отци означава, че този текст трябва да се разбира не като „взаимопроникване”, а като неделима идентичност.
Терминологичната уловка на Митрополит Калистос е първо въобще да оправдае въвеждането на идеята за „взаимопроникване”, а след това да сведе Бог и Творението Му до една неделима Монада (цялост) чрез „взаимопроникване”.
Да, но, според Писанието, това е невъзможно.
Бог е неизменяем!
Да зададем въпроса така:
Може ли Бог да сътвори друг бог, като Себе Си?!
От самата идея за сътворението означава, че сътвореното винаги ще зависи за своята битийност от сътворилия го и по тази причина никога няма да бъде бог в смисъла, в който Бог е Бог, съществуващ по самобитност и непричиненост на Своето битие, което има в Себе Си като Бог. Да изтрие тази разлика, а Бог не може да я изтрие поради непроменимостта на Своето битие, означава да промени и броя на ипостасността си с числото на сътворените от Него богове, което веднага влиза в противоречие с Неговата неизменяемост.
Така че на въпроса на Митрополит Калистос отговорът е:
Можеш да се надяваш на такива неща в светогледа на Източния Пантеистичен Монизъм, който ти, Силуан Атонски и архимандрит Софроний Сахаров изповядате, но не и в светогледа на мирозданието такова, каквото е разкрито от страниците на Светото Писание!
Толкоз!
Съмнявам се, че ще се напънеш да разбереш какво съм ти написал, но знае ли човек...
----------------------------- край -------------------------------
Наистина само слепец няма да види очевадната теософия на архимандрит Софроний Сахаров и неговите ученици, които разпространяват тези лъжеучения.
Ще пусна малка част от още една стара работа:
И отново да пейстна думите на Митрополит Калистос Уеър от статията му „Смеем ли да се надяваме на спасението на всички” в „Двери на Православието”:
„Във финалния завършек на историята на спасението ще има ли всеобхватно помирение? Ще намери ли накрая всяко сътворено същество място в Тринитарния перихорезис (взаимопроникване), в движението на взаимната любов, протичаща вечно между Отца, и Сина, и Светия Дух?”
Или да перифразирам думите на Калистос:
Ще взаимопроникне ли Бог в сътворената от Него вселена, както е в тайнството на Своето Божествено Битие?
В светогледа на Пантеистичния Монизъм това е факт.
Дали по някакъв начин не може да се убедят християните, че и техният Бог може да постъпи по същия начин, добре прикрито зад „любов”, „милост”, „грижа” и прочее на Бога за творението Му?
И целта е да бъдем направени Християни, които имат веруюто в „бог – неличностна сила” на Пантеистичния Монизъм, а не в Личностния Бог, Който се разкрива от страниците на Библията, защото те са Неговото Лично Откровение за човека.
И ако Бог вземе та послуша Митрополит Калистос, Той наистина ще се превърне в „безличното богче” на Пантеистичния Монизъм. Е, сигурно е, че Бог нЕма да постъпи тъй, но въпросът за Калистос е не дали Бог ще постъпи тъй, а дали ние ще имаме такива представи за Бога, които на практика ще Го превърнат в така удобното за Сатана и неговите служители „безлично богче”.
А сега нека представим Великия Бог на Библията, така както присъства във вярванията на сериозните Православни, за да стане ясно, че представата на Калистос за Бога нЕма нищо общо с Православната вяра.
Догматика на Алипий и Поликарп от Зограф глава 9 „Божествените свойства” (стр. 102,103)
„Ще разгледаме по-подробно някои от апофатическите свойства (обикновено те биват наричани „онтологически свойства” или свойства отнасящи се към Божието битие, като такива, които свидетелстват за същността на Бога).
А. Самобитност
Всички същества и предмети от този свят не са самобитни. Те имат началото или причината на своето битие във всемогъщата Божия воля.
А сам Бог не е зависим в Своето битие от никого и от нищо. Той е самобитен. Не е възможно да се посочи никаква причина за Неговото съществуване. Той съществува преди всяка причина. Няма нищо, което да Го предшества. За Него може само да се каже, че Той винаги съществува. „Преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има” – казва Той на Пророк Исая (Исая 43:10). „Аз Съм вечно съществуващият (слав:”Сый”) – възвестява Бог на Моисей при горящата къпина (Изход 3:14). „защото Той съсредоточава в Самия Себе Си всецялото битие, което не е започвало и не ще се прекрати” – пояснява свети Григорий Богослов (слово 38). Според мисълта на свети Григорий Нисийски, като нарича Себе Си „Съществуващият”, Бог дава да се разбере, че Единствен Той е истински съществуващият. В Него е истинното и автентично битие. Той е безкрайно по-високо от всяко тварно битие, поради това всичко, намиращо се вън от Него, Му се противопоставя като „несъществуващо”, като битие, което е привидно (свети Григорий Нисийски. За живота на законодателя Моисей). Той назовава Себе Си „живот” (Йоан 11:25); и този живот, който е в дълбините на Божествената същност, е непостижим за нас. Известна представа за свръхбитието на Бога ние получаваме от Неговите откровения в света.”
---------------------------- край на цитата ------------------------
По смисъла на Своето съществуване само Бог може да съществува по този начин. Всяко друго същество, сътворено от Него, поради зависимостта на своето Битие от Него, никога не може ВЗАИМОПРОНИКВАЩО да се едини с Бога. В Своята битийност Бог е трансцендентен (отвъден) спрямо Своето творение, но като Творец е иманентен (присъстващ) в творението, но без да е част от него. А ВЗАИМОПРОНИКВАЩО единение на Бога с творението Му, както му се иска на Калистос, означава, че Бог отива към регрес, слиза до нивото на „несъществуващото” спрямо Него, което противоречи на Божията същност и Неговото изявление, че Той, Бог, не се променя. Поради тази причина и при Въплъщението Божият Син е с две естества и то неслитно. Но като се има предвид откъде черпи Калистос идеите си за Божието битие не виждам нищо за учудване. Това е теософското виждане за бога на Източния Пантеистичен Монизъм, което е удобно приписано на Християнския Бог от Библията.
Отново припомням нещо от „Учебник по мисионерство” на Дюлгеров и Цоневски, София 1937г.:
„Египетският кръст в триъгълниците е символ на духа, който прониква материята, разпъва се в нея и възкръсва. Посветените в Елевтинските и Бакхусовите мистерии са носили този кръст, като показ (знак), че тяхното астрално тяло е обновено и проникнато от божествения дух, и е годно да възлезе към светлината на истината.”
И до него добавям цитираното вече от Калистос:
„Във финалния завършек на историята на спасението ще има ли всеобхватно помирение? Ще намери ли накрая всяко сътворено същество място в Тринитарния перихорезис (взаимопроникване), в движението на взаимната любов, протичаща вечно между Отца, и Сина, и Светия Дух?”
Ясна ли е вече на нашите опоненти идентичността на Калистосовата идея за взаимопроникването на Бог със сътворения свят, че идва от Пантеистичния Монизъм и Теософията на Ню Ейдж, а се различава от Християнския теизъм изразен в Догматиката на Алипий и Поликарп???????
Забележка
При астралното излизане от тялото се разтваряш в абсолюта, тоест проникваш в него, а той на свой ред прониква в теб, тоест получава се явлението „взаимопроникване”. Това за тези, които не са запознати с подробности за идеите на Източния Пантеистичен Монизъм, които Теософията е заимствала. Ако случайно някой не е разбрал какъв е смисълът на цитата от Дюлгеров и Цоневски.
-------------------------------------------------------------------
Сега няколко текста за любителите на твърда храна от светоотеческото наследство. Свети Максим Изповедник, Творения в издание на Зографския манастир, „Различни богословски и домостроителни глави”:
Глава 1
Едно е свръхбезначалното и свръхсъщностно Благо – Светата Триипостасна Единица, Отец и Син и Свети Дух, безпределно единство на трите безпределни. Смисълът и начинът на битие (на Света Троица), какво и каква е тя са напълно недостъпни за тварите. Защото тя се изплъзва от всякакво мислене на мислещите, по никой начин не излиза от Своята скрита природна същност и безпределно се простира отвъд границите на всяко познание на всички знания.
Глава 2
Това, което по същност е истинско Благо, не е нито Начало, нито Край, нито Причина за съществуване. То не притежава по битие и каквото и да е движение към Причината. А не притежаващото всичко това не е в истинския смисъл на думата и Съществуващо, което има и Начало, и Край, и Причина за съществуване и притежава някакво движение към Причината (1).
(1) В тази глава се дава образец на онова апофатическо богословие, към което неведнъж се обръща в творенията си преподобният Максим. Характерно е споменаването на „движението”, което, според преподобния, е същностно свойство на тварната природа. А Бог, като довеждащ всичко в движение, но Сам не довеждан в движение, е „неподвижен”. Апологетът Атинагор бил сред първите, които го въвеждат в християнското учение за Бога, подчертавайки с тази дума кардиналната разлика между Твореца и тварта.
Глава 3
Ако Словото предшества сътворението на съществуващото, не е имало, няма и няма да има слово, което да е по-високо от това Слово. То не е лишено от ум и живот, понеже има раждащия Го Ум, съществуващ по същностен начин, тоест Отца, и Живот, тоест Свети Дух (също) съществуващ по същностен начин и съществуващ заедно с Него.
Глава 4
Един е Бог, Родител, Отец на единия Син, и Източник на единия Свети Дух, Единица неслята и Троица неразделна. Ум безначален, единствен и по същностен начин (съществуващ) Родител на единственото и безначално Слово; Източник на единствения и вечен Живот, тоест на Светия Дух.
Глава 5
Един е Бог, защото е едно Божеството. Единица безначална, свръхсъщностна, неделима и неразделна. Една и съща Единица и Троица, и така нататък.
(неделима – неделимостта изключва наличието на части, което изключва всякаква възможност, нужда или необходимост от „взаимопроникване”, каквито идеи има по този въпрос митрополит Калистос Уеър по отношение на битийността на Света Троица, изразено в неговия цитат по горе. Бел. на Old Frog)
Глава 6
Ако всяка съпричастност се постига с мисълта преди съпричастните, от само себе си се разбира и е очевидно, че несравнимо и по всякакъв начин превъзхожда всички съществуващи Причината за тези съществуващи, съществуваща и мислима преди тях. (Обаче това отношение между тях не бива да се разбира) като (отношение) на същността към несъщественото, понеже в такъв случай Божеството ще се яви като сложно и притежаващо битието на съществуващите в качеството на допълнение към собственото си Съществуване. (Това отношение по-скоро трябва да се схваща) като отношение на Свръхсъщностното към същността. Нали ако изкуствата (сами) намират външните форми на онези (творения), които (се раждат) от тях, общата природа (сама изнамира) видовете (същества), влизащи в нея, още повече Бог, като Свръхсъществуващ, е довел в битие същностите на съществуващите от несъществуващите, а по силата на положението за (Неговата) Свръхсъщност. Той още повече безпределно превъзхожда (всичко). Защото Бог е съчетал умение и изкуство за намиране на външните форми (на творенията). Той е дарувал на природата енергията, произвеждаща видовете, и е установил самото битие на съществуващите така, както то е.
Глава 7
Онзи, Който по същност не допуска участие на съществуващите в Себе Си, произволява по друг начин да Му бъдат съпричастни онези, които могат, но (Сам) изобщо не излиза от (Своята) същностна Скритост, понеже начинът, по който Той произволява да Му се съпричаства , винаги остава скрит за всички. Следователно, както Бог произволява да се участва (в Него) по начин, който знае (само) Той, така и с пожеланието (Си) Той е довел в битие съпричастните (твари) в съответствие с логоса, постижим само от Него, и посредством преизобилната сила на Благостта (Си). И така онова, което е възникнало благодарение на волята на Твореца, никога не може да бъде съвечно на Онзи, Който е пожелал да го доведе в битие.
Тази последна 7 глава на Максим Изповедник в прав текст показва и доказва несъстоятелността на идеите за „взаимопроникване” на творението с Бога на архимандрит Софроний и неговия ученик митрополит Калистос. Да изравниш и уеднаквиш Бога с творението Му е не просто ерес, а Богохулствено Бесовско и Сатанинско Богоборчество!!!!!!!
Е, Майкале-теософе, време е вече и аз да ти поставя една диагноза, с оглед написаното дотук, а тя е:
В твое лице си имам работа с „духовен мъртвец”, който по тази причина е и „духовен слепец”.
И ако някой ден Бог ти даде Покаяние от Вяра, рождение от горе и проглеждане за духовните неща, то тогава може и да видиш, че архимандрит Софроний Сахаров не внася някакво развитие в православното богословие, каквито твърдения изказа преди време, а направо го отрича. Ако Максим Изповедник казва „А” по въпроса за Божията и тази на творението битийности, то архимандрит Софроний не казва по този въпрос „Б”, а страшното и неприято „неА”. Тоест архимандрит Софроний отрича Писанието, цитираните от Писанието пасажи в Догматиката, и Преданието, в лицето на Григорий Богослов, Григорий Нисийски и Максим Изповедник.
Но на теб това едва ли ще ти стане ясно! Ще се радвам все пак, ако тези ми трудове са някакъв вид колурий, който Бог ще използва, за да ти даде да прогледнеш, че стоиш не просто на погрешни, а на изключително еретични АНТИХРИСТОВИ позиции!
Old Frog
|
Re: "Къде беше, благий Иисусе? Защо ме остави в Ада" ? [re: _maycal]
