|
"Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши." (Иоан, 14:27)
Митрополит Иеротей Влахос: „. . .Христос е "нашият мир" (Ефес. 2:14), защото събра човека с Бога и предостави възможност на всеки един от нас да придобива лично реално общение с Бога и с човеците, и по този начин да придаде истински смисъл на своя личен живот.
Темата за мира е твърде значима. Тя се разяснява обстойно от св. Дионисий Ареопагит, епископ Атински. Бих искал накратко да ви запозная с онова от учението му за великото благо на мира, от което се вълнува и съвременният човек. И това се налага, защото по този начин ние ще се убедим, че църковният мир е някак по-различен от онзи мир, от който се интересува днес светът. Или ако ще мога да се изразя по-добре, бих добавил, че ние, съвременните хора, сме преиначили до неузнаваемост Божията добродетел на мира.
Св. Дионисий Ареопагит разглежда свойствата на мира в своя труд „За Божиите имена”. Тъй като в Свещеното Писание се казва, че едно от имената на Бога е и "Мир", той задълбочено разглежда това наименование и посочва, че думите "Бог е Мир" означават, че мирът е лично Божие действие, т. е. мирът е действие, което принадлежи на Бога.
Когато говори за мира, го нарича "божествен и върховен Помирител", защото мирът е "всичко единяващият, и на враждуващите е съгласието и сродяването. Той е пораждащият и съграждащият". Но разбира се, когато казваме, че е "пораждащ и съграждащ", ние отдаваме това на Божието действие, защото Божието действие е творящо, промислително и управляващо битието. С това имаме предвид, че мирът е онова Божие действие, което "всичко определя, и огражда, и подсигурява, като не дава на отделните неща да се разпръснат безредно в безкрайното и неопределеното и да станат необщителни и богоопустели". Целият свят е сътворен от небитие, т. е. от нулата. Това е основно светоотеческо учение. Божието действие е онова, което приведе света в съществуване. Същевременно обаче е и това, което го удържа да не се възвърне отново към небитие, към несъществуване. Това Божие дело на практика е
делото на мирната Божия благодат.
И творението естествено съучаства на този Божи мир, когато участва в Божията благодат. "Чрез участието си в божествения мир" както ангелските чинове, така и човеците създават единна цялост помежду си. Следователно Божият Мир обединява вътрешния свят на човека.
Мирът на Бога привежда в единна цялост самата човешка душа и оттам я отвежда към единството, стоящо свръх всеки разум. Посредством мира "душите привеждат в единение своите логики и се устремяват към едната умна чистота, като напредват по свойствения за тях път и ред чрез безплътното и нераздробимо умно разбиране към единението, което е свръх разума". От този откъс става явно както действието на Божия мир, така и човешкият подход за достигане на единение с Бога и реално богопознание. И той бива успешен, когато
вътрешният свят на човека достигне цялостно единение чрез чистотата, което не е независмост от Божието мирно действие.
Разбира се, чрез Божието мирно действие се достига и единението на човеците, особено в Тялото Христово, което е Църквата. С човешки дадености не може да бъде достигнат мирът между човеците, защото всеки си има собствено виждане и идеология, и страсти, особено онази на любовта, която "търси своето", и ще гледа да налага своята идеология. Затова казваме, че
Божият мир е онзи, който обединява света и го направлява,
защото, както вече споменахме по-горе, е лично действие на Самия Бог.
Но когато св. Дионисий говори за единението на всичко чрез мира, той няма предвид, че се разрушава хетерогенността (разноликостта) на човека. Терминът "хетерогенност" принадлежи на св. Дионисий и се използва за посочване на личната специфика на всеки човек. И в това е забележителното: Мирът е тясно свързан със свободата.
Единството между хората не предполага отнемането на ипостатичните им особности и тяхното обезличаване. Мирът, казва светият мъж, "свързва всички неща помежду им според собствената им неслитна единност, благодарение на което те, неразделно свързани, пребивават, въпреки неотдалечеността си, всяко според своя си вид". Мирът, който обединява всички неща, ги и запазва "в неразлъчно вечно несмесено и неразбъркано сцепление". Така, докато от една страна, всичко единява, от друга, "чрез връзките на вечния мир запазва личната специфика на всяко нещо несмесена". Този момент е показателен, защото ясно посочва, че единството, което се постига чрез Божия мир, не унищожава хетерогенността на съществуващите неща, както и че хетерогенността на нещата не отменя единението, осъществявано чрез мира.
Всичко казано дотук ни помага да направим следните изводи:
Мирът не е автономен и самостоен, нито е някакво отнесено или философско понятие. Той е действие на Самия Бог. Може да има разни и множество видове мир, но когато в тях отсъства Божията благодат, тогава разполагаме само с идола на прагматичния мир.
Мирът е обединяваща сила, която поддържа цялото творение. Но преди всичко е онази вътрешна сила, която става постижима с Божията благодат. Св. Дионисий Ареопагит свързва този мир с исихията (вътрешната тишина на душата) и свещената безмълвност. И тъй като живеем във време, когато много добре разбираме, че най-големият проблем на човека е именно вътрешният, можем да схванем и голямата ценност, която се крие в душевния мир и тишина. Наистина уверяваме се, че днес повечето хора страдат от т. нар. психологични проблеми. Вярвам, че основата на психологичните проблеми са екзистенциалните проблеми и те са тези, които занимават и измъчват съвременния човек. Ние сме загубили смисъла на живота и главно загубили сме изобразяващия му характер. Откъснали сме се от своя архетип, който е Христос. И честно казано, автономията е едно трагично състояние раздробяващо и мъчително.
Човешкото единство, постигнато със съдействието на Божия мир, е реалното, защото не отменя свободата и специфичността на отделното лице. Днес склонността в името на един неопределен и неукрепен мир да отхвърляме свободата, да уеднаквяваме хората в една тълпа, е осъдителна, защото е нечовешка. Дори ядосването и раздразнението, борбите и сблъсъците за мир са пагубни. Св. Дионисий пише: "Нека божествения и върховен примирител Мира да възпеем с мирни химни". Само с мирни химни можем да говорим за Мира.
Дори и онези, които не са привърженици на мира, по свой начин търсят идола на мира. Доколкото непостоянното и безкрайното, и неизграденото, и неопределеното "нито имат битие, нито някаква същност", означава, че онези, които се радват на раздори, гневни свади, размирици и смутове, "са завладени от влечението по мътните идоли на мира". Оттук става видно, че Църквата не враждува с никой, но дори и воюващите с нея тя приема за болни и страдащи, а не като свои врагове, и затова се бори да ги излекува.
Св. Дионисий Ареопагит ни дава възможността да погледнем към Божия мир. И главното, да проумеем мирното Христово човеколюбие. След като мирът е Божие действие и благодат, това означава, че ние трябва да се потрудим, за да успеем да станем причастни на благодатта. И опознавайки Божието човеколюбие, т. е. Божия мир, "да не се учим на войни, нито със себе си, нито с другите, нито с ангели".
Редактирано от tri-9084 на 07.10.14 15:03.
|
Re: Не е ли вярно [re: Дея]
