Драги ми Prokimen,
Отново ще поместя няколко текста на Свети Симеон Нови Богослов, които преди време поместих в темата Ви „Църквата на атеистите” с още малко коментар по тях.

Няколко показателни глави от Добротолюбието Том 5 от Свети Симеон Нови Богослов.

Глава 24
Този, който е сляп по рождение, не може да знае силата на написаното, нито да му вярва, но ако някога той прогледне, ще започне да свидетелства, че написаното и прочетеното са истински. (стр. 18)

Така че, не се чудете ако хора, които са още в слепотата си по рождение, говорейки за духовни неща, за които, за съжаление, са още слепи и поради тази причина не ги разбират, по никакъв начин няма да могат да разберат нюансите на мисълта, КОИТО ИЗИСКВАТ РАЗБИРАНЕ ОТ ДУХОВНО ВИЖДАНЕ, когато бъдат представени пред тях.

Глава 25
Виждащият със сетивните очи знае кога става ден и кога нощ, а слепият не знае това. И духовно прогледналият и виждащ с духовните очи, ако, след като е видял истинската и незалязваща светлина отново се върне, поради нерадение и безгрижие, към предишната слепота и се лиши от светлината, то той, имайки все още една духовна нагласа, добре осъзнава и чувства липсата на тази светлина и причините за нейната загуба; но пребиваващият в (духовна) слепота още от своето раждане не знае нищо такова нито от опит, нито от действие, освен това, което е чул и узнал от слухове, за нещо, което никога не е виждал, на за което „нещо” разказва на другите, макар че нито той, нито слушащите го познават в действителност познават тези неща, за които разговарят. (стр. 18,19)

И Писанието и Преданието употребяват литературни похвати, които в същността си са иносказание, за да покажат разликата между духовно разбиране и духовно неразбиране. Нещастието за неразбиращите започва, когато като следствие от неразбирането си, започват да тълкуват буквално това, което всъщност би трябвало да се разбира иносказателно. Да видиш светлината в Божието Слово означава не да видиш някаква светлина, а благодатта на Светия Дух да ти даде разбиране за истината и като следствие различаване на истина от лъжа във всичките им нюанси. Да умееш да съпоставяш истина с лъжа, както и истина с лъжа обвита в думите на истината, и да изобличаваш лукавстващите слуги на лъжата.

В това да видиш в себе си грешника означава да имаш светлина по този въпрос, но на никой разумен човек не би му дошло и на ум, че нещо свети, като светилата, които познаваме, за да се получи това.

Това по повод на виждащия всякакви светлини архимандрит Софроний Сахаров, което не е нещо друго, а езотеричните преживявания на човек в прелестта на Източния Пантеистичен Монизъм, от който архимандрита не се е освободил и след тръгването по пътя на Православието. За съжаление е повлякъл и доста слепци след себе си, при това с богословски дипломки, че и с академични титли.

И отново ще поместя предупреждението на Свети Симеон Нови Богослов:

Глава 32
Ако поискаш да се отречеш от света и да се научиш да живееш според Евангелието, то внимавай да не се отдадеш на неопитен и на подвластен на страстите учител, за да не би вместо на Евангелски, да се научиш на дяволски живот. Защото у добрите учители и уроците са добри, а у лошите – лоши; от лошите семена и плодовете винаги биват лоши.

Глава 33
С молитви и сълзи измоли Бога да ти изпрати безстрастен и свят учител. Изследвай и сам Божествените Писания, и преди всичко аскетичните писания на светите отци, та с тях да сравняваш това, но което те учи учителят и настоятелят, и да можеш като в огледало да видиш доколко те са съгласни помежду си, след като съгласно с писанията да усвояваш и да задържаш мислите си, а несъгласното – разсъдил добре – да отхвърляш, да да не бъдеш прелъстен. Защото ти знаеш, че в днешно време се явиха много измамници и лъжеучители.

Глава 34
Всеки, който се залови да ръководи други, бидейки духовно незрящ (сляп), е измамник и прелъстител, захвърлящ всички последвали го в рова на погибелта, според думите на Господа „ако пък слепец слепеца води, и двамината ще паднат в ямата (Мат. 15/14)”.

Всеки коментар е излишен, Свети Симеон е казал всичко, което е било необходимо да се каже.

Исихастите по принцип уважават най-много Свети Симеон Нови Богослов като баща на Исихазма и това е другата причина да го поместя в споровете за заблудите на архимандрит Софроний Сахаров. Повече от ясно е, че Свети Симеон говори за „прогледналият с духовните очи”, а не за прогледналият с телесните очи, който си въобразява, че виждането с духовните е същото и става по същия начин.

Сега да направим няколко богословски извадки от бащата на Атонския исихазъм свети Григорий Синаит, от когото архимандрит Софроний би трябвало да се е учил, ако е истински исихаст, а не изпаднал в още по-дълбока прелест атонски монах, който смята, че преживяванията от света на демоните са преживявания от Светия Дух.

Глава 3
Под познание за истината разбирай благодатно чувство за нея. Останалите мисли трябва да се наричат прояви на разбирането и и показване на предметите и. (стр.199)

Тази мисъл отразява най-кратко това, което отците разбират под умосъзерцателно разбиране на истината и постигане на Бога, в тази мяра, която ни е отредена в този свят.

И понеже разискваме с хора, на които определено им липсва това духовно чувство, въобще не се учудвайте на реакциите им, които са породени от нашето несподеляне на прелестта, в която са изпаднали.

Глава 116
Духодвижимата премъдрост е – според разсъждението на богословите – умна сила, чиста и Ангелска молитва, на която за признак служи, ако по време на молитва умът се види безвиден и нито себе си, нито нещо друго представящ си дори за миг, бивайки откъсван и от сетивата чрез действащата в него светлина. Защото тогава умът става световиден и откъснат от всичко веществено, съчетавайки се неизречено в един дух с Бога.

Самата препоръка умът да е безвиден изключва виждането на истината да бъде съчетание със светлина от какъвто и да е вид. Някой ще каже, че тук Свети Григорий всъщност доказва практиките на архимандрит Софроний, но както и всичко останало Светият Отец трябва да бъде четен в контекст, за да е ясно какво точно е казал, какъв е точният начин на употреба на думите от него и като следствие какво трябва да бъде тяхното коректно разбиране. Затова ще приведа още един текст, за да бъде разбрано по-добре написаното от мен. (стр.227)

Глава 118
Същинското духовно съзерцание на светлината, немечтателният и неблуждаещ ум, истинското действие на молитвата, изтръгващо се непрестанно като поток от дълбините на сърцето, възкресението на душата и простирането и нагоре, божественото ужасяване и всецялото изстъпление на духа, и богодвижимото Ангелско събуждане на душата е невъзможно да се придобие в нашия род, защото сега в нас, поради множеството изкушения, господства тиранията на страстите. За ума е обичайно да мечтае за всичко такова преди време, тъй като неговото занимание е леко, но затова той понякога губи и това малко добро устроение, което му е дадено от Бога. Затова, с много разсъждение, не трябва преди времето да се търси това, което става в свое време, и отхвърляйки това, което е в ръцете, да мечтае за нещо друго. За ума е естествено да строи леки фантазии и представи за гореказаното, макар още да не го е стигнал. Затова не е малък страхът, такъв да не се лиши и от това, което му е дадено, и паднал в прелест, да не загуби разума си, като станал мечтател, вместо безмълвник.

Точно така е станало с архимандрит Софроний Сахаров. Защото, отдал се на мечтания, той е пропуснал да види, че ако в този свят му се случи нещо, което „е невъзможно да се придобие в нашия род”, това означава само, че е изпаднал в бесовска прелест и заблуда, които са му представили имитация по действието на демоничните им способности.

Сега някои кратки мои реплики ще станат съвсем разбираеми. Ако живееше в наше време свети Григорий Синаит би казал за архимандрит Софроний:
Никакъв исихазъм няма в този, а бесовска прелест и много жалко, че не се е вслушал в написаното от мен!

Поздрави
Жабчо

Блатни сентенции: „Дори виделият светлини може да е все още в мрака по отношение на Божествената Истина!”