Есхатологията (учението за края на света) е пълноценно направление в религиозната литература. Дори бегло замисляне по въпроса ми показва, че това не е материал за празни глави. Да кажем какви мисли събужда.
Краят е систематично явление и не е ясно дали няма да обхване главата на системата, преди мястото, където тя проектира силата си. Примерно ако вземем явлението 9/11 можем ли да кажем къде всъщност ще произлезе краят (ако има такъв), уж тука, пък тука, пък накрая се оказва тука и т.н. Значи това може да е един от симптомите, които засвидетелстват висша промисъл. Също есхатологичното разглеждане може да ни упъти за това как мислят определени хора, въз основа на хилядолетен материал (следвайки някаква форма на имитация в плановете си). Накрая може да видим самото естество на катастрофичните явления, които се изплъзват от управлението на какъвто и да е агент или план от света.
Ние преживяхме края на комунистическата система, какво ни помогна това, че не бяхме запознати с есхатологията. Тоест, ние преживяхме края с нулева осъзнатост за това. Тука се възползвам от това, че есхатологията може да говори за края на света изобщо, но покрай нея се индуцират много полезни идеи и за края на дадени обществени системи (и дори по-малки организации). Лошо ли е да можеш да разпознаваш признаците, да определиш температурата, да се подготвиш мислено и т.н.
Въпросът е дали може да имаме някакво неблагоприятно фанатизиране на група от хора покрай тези идеи, когато не са били обхванати от качествена образователна система. То това е проблем и без есхатологията. Неграмотният или подивял човек няма значение дали ще те затрие заради 5 лева или заради есхатологични подбуди. Напротив, ако успее да прочете нещо и да го обмисли самостоятелно, това ще е много по-добре, пък дори да е покрай есхатологичните идеи (които съвсем не са плоски, примерно Енох рисува една комплексна картина на обществото, което изисква вникване, а не както някои вече се проявиха с лозунги).
Друга полза е, че човек се спасява от емоционалния капан и започва да анализира дори явления, които може да са свързани с края на света с по-нормален пулс, което е предпоставка за правилно поведение. Ако този не забелязва случващото се, ако онзи не го забелязва, това не е отговорно поведение. Есхатологията както виждаш те кара да забелязваш дефектите моментално. Иначе кого ще го е грижа, какви дефекти, кой се интересува?
Като минимум, за да включа малко индиански идеи, по-разбираеми за някои, като видиш, че природата около тебе боледува, се преместваш на друго място. В съвременния свят ние сме позагубили дори и тези рефлекси, да не говорим, че няма къде да се преместим и не знаем дали там няма да се окаже по-зле.
ПП: Препоръчвам Книгата на Енох, защото интелигентният читател ще намери много интересни неща. Примерно как внимателно да се правят наблюдения (постоянство и дългосрочно отчитане, за да се избегне привикването на сетивата към ежедневието; водене на мисловен еталон от правилно протичащи процеси - да кажем смяната на здравословни реколти във всеки етап от растежа и прибирането им и т.н.), кои липси във взаимоотношенията на хората са критични, някои аспекти на организацията на небесата/висшия свят (откъдето придобиваме определена информация за логиката или систематичността на тяхното функциониране) и др.
|