Идеологията е нещо външно и привнесено, докато религията е нещо местно и съобщностно. Дори когато имаме държавна идеология (следвайки модерните тенденции), то тя само може да черпи от много по-обхватните ресурси на религията (било в правен, било в морален, било в организационен или автономен смисъл). Що се касае до държавите, откъдето произхождат идеологиите, то дори там те често се проявяват като фракционни интереси.

Когато имаме наистина дълбока промяна в мисленето и схващането на света, това е единствено като надграждане на местните традиции и философски натрупвания (примерно връзката на капитализма с протестантството). Също, когато държавата е основана на пришита идеология имаме тоталитаризъм. Още, ние не можем да правим капитализъм, освен замесен с местната традиция.

Значи ли това, че трябва да се спре обменът на идеи, не, но идеята е само малка част, монтирана към местното изживяване на естетиката на живота. Нападат ли ни нови начини на изживяване, да, но това не трябва да става по фрагментиращ за обществото начин. Религията следи за нещо по-висше, не само едно общество да не се фрагментира вътрешно, но и да се постигне задоволително ниво на синхронизация и със заобикалящите общества (по един или друг ред, примерно папата се бори с езичниците, но в същото време постоянно им изпраща някакви ноти, писма, послания и т.н.).