|
1.
Тука има объркване на понятията. В религията никога не е имало идеология. Религията е определен божествен филтър в идеите и нормите на разума. Оттук нататък няма нужда от група от идеи (идеологически поглед), които да насочват този разум, а е достатъчно да се следва божествената повеля, което се случва естествено (и пълноценно), доколкото човек е потопен в сакралните ценности и има нужните капацитети за това. Идеология се появява в модерния свят след обособяването на материализма при Декарт, защото вече разумът е напътстван единствено от собствените си идеи (без връзка с духовната медитация). Но докато (дори) идеите намират своето разрешение и балансиране в класическата философия в хода на дискурса и диалога, то при идеологията идеите се концентрират и заплитат в звено, което преследва определен интерес. Tоест, подлежащ тук не е изосновният метафизически диспут, а използването на разума в инструментален смисъл по пътя на тази групировка от идеи и от споделящи ги съмишленици, под взаимния надзор за общия им интерес. В този смисъл първата идеология е капитализмът, макар той да не е толкова очевиден. След него се появяват и други чисто политически идеологии, чиято цел е реакция и взимане на участие в този ход на събития, който става очевиден и (в краткосрочен план) единствен като възможност.
Защо се случва този процес. Първо, заради големите възможности за развитие на материята, което се случва въпреки негативите от експлоатация на хора за целта. На второ място, католическата църква изпуска нишката на процесите на запад, примерно във Франция (но не само), където положението на серфите (serf, peasant) е толкова лошо, че няма значение дали ще вървят по материалистичен или духовен път. Нещо повече, те нямат и голям капацитет за общуване с духовните ценности и естетика, и освобождаването им в един обогатен от страна на материални вещи свят предизвиква пълното им задоволство (дали след няколко поколения могат да станат хора трябва да се изчака да се види). На трето място, елитните прослойки са отегчени от стария ред и тази материалистическа игра и надпревара ги увлича. На четвърто място, католическото духовенство стои отделно от обществото, а не успява да осъществи по-широка преливаща връзка, така че по-цялостно да усеща развитието на процесите още при тяхното формиране, а не само в опозиция или като контратеза. Освен това оттегленият живот на духовниците и смазващите рефлекси на аристокрацията чисто физически прекъсват облагородяването на населението, което във времето го превръща в чудовището (monster), което избуява и продължава да се проявява още повече днес. На пето място, макар да имаме божествена естетика, то духовенството не оставя тази естетика да се обогати от смели нови идеи, стига се до едно стесняване на визията, която макар и добра и красива, може да не е всичко, което Бог цели за този свят и което отговаря на всички сили и потенции, които са заложени в него (не само такива, които веднъж завинаги са класифицирани като висши, а останалите считани за нисши; допускане на динамично приоритизиране, когато може да надвиши ламинарните истини).
Който разбира - един източник за идеите от първата част:
2.
Дали при религиите не може да е имало прото-идеологии, които да ги насочват - да възможно е, но не става въпрос за такова повърхностно синтезиране и също скъсване с духовния свят. Религията урежда обществото като продължаващо през много поколения, а не урежда обществото колкото да се поддържа личният интерес. В този аспект се крие "вулгарната трансформация" и може да кажем естетическата нищета при част от хората, невъзможността им да възприемат света пълноценно. Ако някой каже, че личният интерес все пак опростява определени взаимодействия и мотивации, то трябва да видим дали това се случва на правилните нива и по правилен начин. Това зависи и от фактори като капацитет на обществото, институционален багаж, стабилност и увереност на прослойките, но и от това дали е било подложено на експлоатация като предистория. Също ако се отстрани религията, то все едно се отстраняват дузина едновременно изпълнявани институционални роли по отношение баланса на това общество. Не модификация, постепенно развитие, а отстраняване. Какво следва - сервилност пред чужди общества и нещо по-лошо от това, пред такива, които нямат духовна атестация (ако имаха, то и без това не биха предприели такова радикално унищожение).
3.
Една гледна точка за "последната религия" и възможното закриване на човечеството:
Коментирам: възможно е "експериментът" да върти на празни обороти, защото експерименталната установка подлежи на съмнение, а не бива да се приема като базис за единствено бъдеще. По-конкретно личното ми мнение е по отношение на правенето на пари от пари. Да помним също, че прегрешилият може да се остави да се задълбочи в прегрешението си, за да бъде отстранен по-лесно. Също решението може да се окаже не толкова очевидно, а отговорът да е все пак измежду всички страни, включително критикуваните, които са засегнати във видеото: особено с оглед на това, че за тях има едно обобщение, а там има и положителни явления (произлизащи от човешката същност).
Една гледна точка за това как да "избереш живота" в тази сложна ситуация, за когото по какъвто начин се отнася:
|