Според мен имаш объркана представа за идолополконичество. При това съдиш за отношението на хора към икони по това как на теб ти се струва че те ги възприемат. А как във вътрешния си мир човек възприема иконите би могло да се съди от това какво той ти казва, разбира се ако е искрен. Да вярваш че при поклонение на "образ" на светия, призован за застъпник, молитвата ти би имала по-голяма тежест пред Ходотая наш е много по-различно от това да вярваш че ако се поклониш пред материалите от които е изработен този образ и автоматично без никакви трудове от твоя страна ще получиш опрощение. При езичниците е друго те вярват че този който призовават е бог и сам той ще им реши проблема.

Относно хомосексуалността мисля че също грешно интерпретираш отношението на християнството към проблема. Поне чистото православието счита като състояние на греховно падение. Всеки от нас върши по-малки или по-големи грехове и може да се стреми да ги изкупи. Но ако отричаме че даден грех е грях то винаги ще си живеем в блажено самодоволство. И точно защото при хомовръзката не е възможна никаква репродукция тя си е замяна на естествената природа на половете. Нещо като плускане, хранене заради самото хранене, а не за подържане на тялото. Естесвено, че на псиологично ниво нещата явно са доста сложни и още недобре познати. Може би има и индивиди при които това влечение е наследствено, но предполагам те са много малко. После колкото и да са не можем да твърдим че нещо е нормално след като не е.
Въпроса за лечението от греха е друга тема, общественото отношение към същите проблеми е трета, в него винаги има смесване на различни виждания като често преобладават светско-родово-патриархални. А това не е погледа на ХЦ върху нещата.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел