Естествено че не мога да твърдя че това е така по всички храмове в страната, но наблюденията са ми върху реални хора, а не върху виртуални.

Да бе, пък аз си ги измислям всички тези обикновени почтени хорица, които се запрехласват в поклони, целувание, молитви и свещопаление пред точно определена "чудотворна" икона или изображение на конкретен светия с твърдото убеждение, че именно тя измежду стотици ще им реши или им решила проблема. На някои чак иконата на св. Едикойси в едикой си храм им проговаря...
Идея си нямаш за какво откровено идолопоклонство иде реч, нали съм и малко нещо "в занаята", така да се каже, имам обострен поглед за хорските възприятия.

Между другото, не намирам нищо лошо и погрешно в идолопоклонството, макар да не го споделям. Ако някой вярва искрено, че единствено и само Бачковската, Ерусалимската, Ченстоховската Богородица или друга прочута икона от плеядата на чудотворните ще сбъдне горещите му молитви, бие път до тях и в молитва излага болките си и надеждите си, добре. Случи ли се въпросният поклонник да намери решение на проблемите си, нищо не може да го разубеди, че именно конкретният свещен предмет е помогнал. Хората, наричани езичници, по подобни причини носят муски, амулети и мартеници. Поради вяра. Материята, все едно каква, стига да е заредена със символично разпознаваемо значение, е просто проводник на вярата. По-материално ориентираните хора възлагат по-големи надежди на материята за посредничество. Презрените езичници правят същото като православните. Само дето християнството отхвърля техните материални символи в полза на своите. Но, ако християнството нямаше потребност от материални символи на вярата, не би ги въвело в литургиката си, нали?

Що се отнасе до монасите използвах примера с хомосексуалноста защото тя е недопустима не само за монаси, а и за семейни хора. Все пак ХЦ дори приветства семейството. Но хомо връзката и изневярата си е грях за всяко нормално Християнско вероизповедание.

Ти съвсем изплесна. Хетеросексуалното семейство е твърде различно от хомосексуалната интимност. Естествено, че едното и другото в никакъв случай не бива да се смесват. Проблемът идва оттам, че от хомосексуалния обществото и религията очакват да се държи като хетеросексуален - тоест, да изневерява на природата си и да се прикрива, за да се престори на хетеро и да изпълни нечии обществени/на племето, социума очаквания - женен с дечица. Пък ако не може и не иска - да върви в манастир, по-далеч от хорските очи. Хомосексуалните хора по природа не са репродуктивни, освен ако са жени. Но дори и при жените, репродукцията би била изкуствена, насилена, измъчена - за да покрият очакванията на социума. Това е извратеното - как така ще налагаме стандарти на хора, които не са проектирани като нас. И то, чрез отхвърляне, осъждане и забрани. Никой не го прави за хората с вродени аномалии, нали? Спрямо тах сме много милосърдни и любящи. Обаче, щом работата опре до интимна любов, секс и репродукция, ставаме безпощадни хищници - просто убиваме неприспособимото или го изолираме от племенната общност, докато умре.
А що репродукцията на всички членове от племето да е по-важна? Целомъдреното монашество е своего рода нерепродуктивно съществувание, аличен избор, който се ползва с авторитет. Докато един роден транссексуален го чака купчината с камъни. Като излишно,болно, заразно животно.

Нещо в религиите много смърди в това отношение. Както и да го въртим, иде реч за човешки жертвоприношения. Ма не си го убил, ами "великодушно" го натискаш да се отрече от природата си - още по-лошо. Психотормоз и пречупване на човешката душа. Подсъдно е, така мисля.