"Няма нищо небесно в иконите, освен майсторлъкът на художника."--това не е Православно.

Иконите са светини и в православните икони има много небесно, включително и чудеса и помощ.

Теоретично не е, даже никак. Политкоректно е всеки иконописец да се представя пред другите като суперправославен, почитащ, богомолец, постник и редовно изповядващ се, твърдо стоящ във всички външни изяви на вярата човек. То е част от задължителния ПиаР, за да минава за иконописец, а творенията му - за небесни чудотворни икони.
Обаче. В реалността, колкто и да не угажда тя на идеализираните ти представи, нещата не стоят така. Който си е "целунат от Бога", той си Е, скандално, но факт - може дори да не е православен, вярващ или християнин.

Как се усеща това - като му видиш иконите на такъв човек. В иконата, мила ми Елианке, по нищо не личи колко правславни убеждения, пости, молитви и Божествени Литургии е отхвърлил иконописеца. Със свещ и лупа да дириш, или пък с Осмо чувство, няма да разбереш какви свети писания е чел, нито колко земни поклони е направил, преди да хване четката. И точно в това се изразява честността до кръв. Добрата икона, качествената икона е такава, защото оня е целунат от Бога грешник. А не, защото е прилежен православен за пример на общността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите