Благодаря за хобувия отговор,
Дядото и бабата се държат добре с детето и мисля че не си позволяват да говорят неприятни неща за мен.
Единствено съм хващала дядото в присъствието на детето и мъжа ми/а и мъжа ми ми е споделял/ че дядотоа спори с мъжа ми в присъствието на детето и му обяснява да си отвори очите и да види - що за стока е жена му.
И малкия ми е споделял, че като отидат с баща си, дядото все се кара , нервничи и дава нарежда.
Реално е така, ако зависи от мен изобщо не желая, нито имам някаква нуждата да ми гледа някой друг детето, нито да го давам на някого.
Майка ми никога не е настоявала да и давам детето си да ми го гледа,
Да домъчнява й , питам ме кога мисля да си отида за да ни види и мисля ли изобщо да си ходя за да го види, аз и казвам нещо ориентировъчно и приключваме.
...но при родителите на мъжа ми не е така, те настояват, водят се спорове, войни с мъжа ми /защото аз не съм достатъчно на висота в умствено ниво, че да се говори за тези важни въпроси с мен/и т-н.
Поредната война / тиха/ приключи днес, свекърва ми е посредника както винаги,
под настоятелството на свекър ми държи детето да дойде два дни по рано, че да има ли повече време да го видят, аз обясних, че няма как да тръгне по-рано по ред причини/ с малкия имахме планувани дейности/, последва звънене към мъжа ми, свекър ми му се е разкрещял, при положение, че пък мъжа ми незнае аз какво съм се разбрала с детето. И понеже не смеят да ми кажат на мен директно каквото имат да казват, се минава през мъжа ми,
Той разбрал недоразбрал дообърква положението и така.
и от 3 часа се обясняваме интелигентно по телефоните.
И пак смятам, че вината тук е моя, защото ако бях по умна жена сигурно по друг начин щях да проведа тези разговори и да се приключат нещата много по -бързо.
Аз се съобразявам с желанията на малкия човек и съм напълно наясно за неговата собода, която трябва да се дава.
Просто не ми е приятно някой да ми "извива ръцете", като си налага мнението или като той вместо мен решава относно детето ми и мъжа ми какво и как да стане.
Дядото и бабата обичат малкия и никога не биха посегнали да го ударят, защото той самия не би отишъл повече при тях, напротив малкия иска да отиде при тях.
Проблема съм аз, че в това семейство жената която влезе, трябва да мълчи и да не отстоява мнение, камо ли да решава тя какво да прави с детето си.
Мъжа трябвало да командва - желание и мнение на свекъра.
и от там на свекъра и на свекървата им е по добре да виждат сина и внука си, защото те могат лесно да бъдат манипулируеми, може лесно да им се нарежда и да изпълняват.

и понеже по нагоре, някой писа, че аз съм далече от голямото и сплотено семейство, да далече съм, защото от постоянното наставничество, съвети и намеса на родители ние с мъжа ми не разбираме кое е нашето семейство.

Редактирано от rozzi4ka на 07.09.14 23:17.