Драги Ми Прокимен,
на това:
"За съжаление не притежавам дарбата на екзорсизъм...." - Друже, да не вземете да възприемете шеговитостта ми като обида. Извинявам се, ако изразите ми са предизвикали обидна вибрация.

Бих отговорил:
На шеговития Ви тон дадох просто шеговито продължение, но тук става въпрос за наистина опасни неща.

На петдесятниците им липсва разбиране за това кое наистина удостоверява, че "говоренето на езици" е наистина с Божествена благодат, а не сатанинско "благословение". Говоря си в прав текст за "осветен живот" или казано по православному "за висок духовен живот" по модела на светите отци.

Критиката на Силуан някак си не става във вид на оформление на книжка. Просто, за да се разбере проблематиката трябва да се дефинира терминологията, както на традиционното Православие, така и на Софрониевите измишльотини по спорните въпроси за спасението. И чак тогава се пристъпва към сравнителен богословски анализ. Точно това ме бави в момента.

Но поне знам кои материали трябва да преведа и после да използвам определени части в окончателната критика на Силуан и Софроний.

За това са преводите, от които става ясно накратко какво е Източен Пантеистичен Монизъм. Затова е обяснението на стародавната ерес на Евхитианството, защото Софроний комбинира Източен Пантеистичен Монизъм и Евхитианство в Силуан, за да представи езотеричните си опитности като висок духовен опит, който е съизмерим с този на светите отци, но този на отците и на Софроний са взаимно изключващи се. Не случайно употребих контраста, богослова на светлината Софроний Сахаров, както го нарича Мила Игнатова, и пазенето на ума безвиден и пуст. както е при отците. В мрак, но в духовна светлина, която е различна от тази, която вижда архимандрит Софроний в езотеричните си бълнувания.

Има интересни разминавания между Софроний Сахаров и бащата на атонския исихазъм свети Григорий Синаит!? Доста интересно и любопитно, бих казал.

При това Софроний Сахаров е просто последната окултна надстройка в практичен план на семената, които са посяли философията на Владимир Соловьов и атаката на юридическия догмат за изкуплението в кръвта на Христос, които реализират на практика митрополит Антоний Храповицки и неговия ученик митрополит Сергия Страгородски.

Ако не са положили усилия да разрушат втория по важност догмат в Християнството, този за Изкуплението, то за Софроний Сахаров много трудно би се намерило място в съвременния православен свят.

Затова се налага първо да се защити Юридическия Догмат за Изкуплението в кръвта на Христос. После да се представи Теософията, като идейно течение.

Вероятно ще се наложи да преведа и труда на архимандрит Епифаний Теодоропулос "Масонството в светлината на истината" и чак тогава, когато понятията са дефинирани, знае се тяхното точно значение, може да се пристъпи към последната част на критиката на Софроний и Силуан.

Пуснете ли на руски търсачката по Епифаний Феодоропулос, може да намерите сканирано копие на въпросния труд. Дадох си труда да я изчета цялата. Страхотно точен богословски анализ. Давах на времето линк, но не ми се търси отново.

На времето бях изпълнен с доста творческа завист за труда на Д.Р.Маконъл "Друго благовестие", но сега ми се представя възможността да направя аналогичен труд за същите лъжи, но в специфичното им за Православието изпълнение.

Както и да е, ще има доста неразбрал същността на полемиката народ, ще има и много заблудени хора, които ще злословят и хвърлят кал, но ще има и благословени от Бог души, на които Божията благодат ще им подари разбиране.

Прокимен,
Никога не забравяйте, че съм поел ангажимент пред пишещото братство да довърша критиката на Силуан и Софроний, но това се оказа част от много по-мащабна битка, тази за Догмата за Изкуплението.

Сега вече Ви е ясно на какво се дължи забавянето ми.

Велико удоволствие е да си четеш том 5 на Добротолюбие и да виждаш как написаното изобличава съвременните лъжеисихасти. Още мъничко, ще съм по-свободен и ще си продължим със започнатото, докато го довърша.

Поздрави
Жабчо