Извинявай, но къде съм твърдял, че личността на Достоевски е проста? Напротив, писах, че той по гениален начин изразява руския характер, климбичкащ се между ориента и окцидента; особено черните черти на този "онтологично" несъвпадащ със себе си характер, ако си позволя тази заигравка с нищо незначещи думички. Както Дикенс и др. викториански писатели по гениален начин изразяват тогавашния английски; действително, не просто един характер, а устойчиви и повтарящи се взаимоотнишения между набор от обобщени типажи.

Да, имам честта и нещастието да познавам лично не един и двама руснака. Донякъде половинчато, защото например четирима от първите ми братовечеди са половин руснаци, ама татко им е цял; други познавам не по роднинска, а по приятелска или делова линия, да не изпадам в лични откровения. Но си прав, че съм пристрастен, вкл. политически пристрастен по темата.

Извинявай още веднъж, ако съм засегнал русофилските ти сантименти, нищо лично спрямо теб и уместните ти рекомендации.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)