Драги ми Прокимен,
Под оправяне на форматировката имам предвид, че куплет от четири редчета се е появил разделен на две по две, което донякъде разделя групирането на отделните мисли, които би трябвало да се видят като съвкупност. Говоря за "Писмо до един приятел за молитвата".

Вярно е, че молитвата е нещо интимно, но тя трябва да отговаря на някои правила, за да бъде молитва, която почита Бога като Бог, а не като някаква безлична сила. Всъщност целта и на двете публикации основно е тази да покаже важни вътрешни принципи на молитвата, а не толкова да оправя-форматира стилистичната и изява.

Имаме си "Отче наш" и "Иисусовата молитва", които може да ги кажеш простичко и от сърце с Вяра. Огромната им духовна дълбочина при тази простота на изказа си е направо непостижима, защото ако си християнин наистина и при теб има духовен растеж, то при всяко следващо изговаряне на тези молитви, дълбочината на духовното виждане на тяхното съдържание ще бъде все по-голямо и по-голямо.

Моите скромни богомислия по тези въпроси, както и тези на други християнски умове преди мен, търсят само да покажат важните принципи и насоки за постигане на духовността на тези молитви.

Теофан Затворник не би си дал труда да направи извадка от светите Отци върху отделните мисли на "Отче наш" ако това не беше необходимо.

Валаамският Игумен Харитон не би си дал труда да извади в личен сборник мислите на светите Отци върху Иисусовата молитва ако това не беше важно.

Във всеки случай смятам, че е напълно позволено да споделя степента на личното си, макар и интимно, преосмисляне на тези неща.

И определено съм написал, че тази тема се нарича с доста особеното име:
"В молитва размисъл за молитвата"

Още преди време Ви написах, че Иисусовата молитва може да бъде употребена по два начина. Петстотница, каквото е било молитвеното правило за напредналите в Оптина пустиня, и шестнадесет хиляди за един ден, каквато е практиката на "Странника" и попадането му в езотериката на астралния свят.

Принципът на Оптина пустиня е Покаянието, при произнасянето на Иисусовата молитва, което няма да присъства, ако благодатта на Светия Дух не те е довела преди това до осъзнаването на твоята греховност.

Принципът на Странника е любопитството и какво ще стане, когато наблегнеш на количеството Иисусови молитви. Е, попадаш в езотеричния свят на бесовете, това е резултатът на произнасянето на Иисусовата молитва, когато не е подчинено на принципите, които са изяснявани от светите Отци.

"Накъде води Странникът" е добро обяснение на проблематиката. Дал съм си труда да преведа тази статия, макар че много ме съмнява, че е авторски труд на модерниста проф. Осипов. Който и да я е писал, човекът много добре е вникнал в написаното от Светител Игнатий Брянчанинов за принципите, на които се подчинява практикуването на Иисусовата молитва според светите Отци и при критиката на практиките на Странника от "Откровени разкази на Странника пред неговия духовен отец" е показал съществеността на разликите.

А това са важни разлики, правилното практикуване на Иисусовата молитва води до Богообщение, а неправилното до езотерични състояния, които са състояние на Прелест. Когато писах по тези въпроси за пръв път бях изкаран враг на Иисусовата молитва. Молитвеното ми богомислие по този въпрос е само, за да покаже, че съм наясно с това какво представлява Иисусовата молитва, че тя има духовна стойност и носи духовна полза само когато е подчинена на принципите на светите Отци, разгледани от Епископ Игнатий Брянчанинов, а не според практиката на Странника.

Правилната Молитва наистина променя към святост, а неправилната води до Прелест!
Правилната Молитва променя ако в нея е заложено Покаянието-промяната, а не механичното повторение, при което липсва духовното осъзнаване на нейното съдържание, което, както е при Странника, може да доведе до бесовски преживявания.

"Дръж ума си в Ада" бил казал лъжливия Иисус на Силуан Атонски, което е точно противоположното, което Истинският Иисус е заповядал в "Отче наш":
"Дръж ума си на Небето" е следствието на първите думи от Господната молитва: "Отче наш, Който Си на небесата"

И по смисъл това е коментарът към "Отче наш" на Свети Григорий Нисийски, отеца на отците, според Вселенски Събор, който коментар е поместил Светител Теофан Затворник в своята извадка. И който коментар цитирах на времето при Силуановите спорове с Майкал.

Свети Григорий Нисийски ли да слушам или Силуан Атонски, при положение, че по един и същи въпрос поучават взаимно изключващи се неща?

Драги Ми Прокимен,
Смятам, че не сте вникнали нито в съдържанието, нито в целта на написаното от мен!

По тези въпроси ще продължа да пиша и превеждам, да превеждам и пиша, докато има Православни, които желаят да практикуват молитвата в духа и принципите на Светите Отци. И ще продължа да изобличавам и оборвам тези, които поучават противното на това.

Надявам се Бог да Ви даде всяко разбиране за написаното от мен!

Ваш доброжелател!
Жабчо

Блатни сентенции: "За еретика в прелест е всеки, който не споделя собствения му еретизъм!"

Майки, тук ти мислиш, приятелю, щото Софроний и Силуан може да излязат лъжеправославни прелъстители.