Драго ми е да Ви видя!

Жертвите се освещават от личната вяра, а не от тази на някой друг!

"Търговия в храма" е добре забравена тема от клуб Християнство на времето. Тогава никой не взе участие, а се съмнявам, че и сега някой е способен на това или му стиска да премисля отново някои стародавни практики.

Повдига се и един труден богословски въпрос:
Има ли място в Християнството на старозаветния свещеник и неговите литургични дела по Закона?

Чрез тези дела той преподавал ли е благодат на участниците или само им е показвал пътя как да стигнат до тази благодат?

Писал съм "За Божията благодат" и може да се досетите какво не ми се иска да пиша още веднъж.

Ако свещичката, по скромните ми познания за Православието, е външен символ до това, което става в сърцето на човека, или поне би трябвало да става, то важното пред Бога е вътрешното горене на сърцето във вярата за Богоугождение. Свещичката, където и да е купена и "осветена" не може да принесе на човека нищо. Вътрешното горене на сърцето, на което горящата свещичка е символ, е действие единствено на Божията благодат, която се получава даром и не се купува с пари.

Иначе казано, тези, които продават "осветени" свещички по нищо не се различават от Симон Влъхва, който смята, че Божията благодат става за удобна търговия, ако знаеш как да я придобиеш за пари и да я продадеш с печалба за себе си.

Даром ти е дадено, даром ще дадеш! - тази заповед на Господа някои хора удобно я забравят.

Друг е въпросът, че свещенството в Православието освен призвание е превърнато и в професия, при това единствена. Докато самият апостол Павел се е издържал в служението си на благовестител основно от своя занаят да прави шатри. Разбираемо е защо съществуват някои практики.

А що се отнася да нас, то нека внимаваме на думите на апостол Павел до Тимотей:
"Внимавай на себе си и на поучението си!"

Защото каквито сме, такова ще е и поучението ни, а каквото е поучението ни, то такива и ще станем, ако е вярно и го прилагаме с вяра в собствения си живот!

Бъдете здрав!

Жабчо

В момента съм зает и рядко поглеждам какво става в клубовете, но това не означава, че съм се отказал от участие или пък няма да продължа с богомислието по злободневни теми. Апологетичната защита на Догмата на Изкуплението в Кръвта на Христос е нещо, което няма да оставя недовършено.